Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ дипломатът и външнополитически експерт Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международна политика.
Действително основните въпроси днес са изпълнява ли ООН своите функции на гарант на мира в света и вторият има ли тя алтернатива. Очевидно отговорът на първия въпрос е: "Да", доколкото в света, на практика, няма две държави, които официално да са в състояние на война. Също така "да" що се отнася до предотвратяване на конфликти и следвоенно регулиране - това, което е между впрочем е мисията на мироопазващите сили на ООН, но също така очевидно не в пълна степен, доколкото става дума за превенции и предотвратяване на конфликти. В света днес се наброяват може би над 50 въоръжени международни конфликта. Отговорът на втория въпрос - за алтернативата, на този етап е ясно "не", защото алтернативата на мултилатерализма, на многостранната дипломация, което означава равноправие на държавите и политическо решаване на проблемите, е унилатерализмът, тоест доминацията, несъобразяване с останалите, иначе казано силово решаване на споровете. Развитието на международните отношения от началото на века наистина доказа това, което и президентът Радев спомена - една от най-свидните жертви на глобализационните процеси стана принципът на националния суверенитет, може би от момента, в който се създаде първата коалиция на желаещите за войната с Ирак извън системата на ООН, когато той бе сериозно подкопан.
Основно предложенията за промени засягат представителството в организацията и правото на вето,
Има цели континенти, които не са представени като постоянни членове в Съвета за сигурност - Африка, Латинска Америка, азиатските страни, извън Китай. По едното направление - разширяване на постоянните постоянните членове - има идеи за формиране на непостоянни членове или даване на място за постоянни членове на страни от Африка и Латинаска Америка. Второто (направление) е разширяване на Съвета за сигурност като бройка с представителство на различни страни. Тук много силен натиск има от страна на страни като Япония, Германия, Индия, Бразилия, които настояват за свое участие там. И не на последно място е правото на вето. Правото на вето, една страна, дава извънредни права на 5 държави. От друга страна, на практика, то е може би най-сериозният инструмент, който предотвратява военни конфликти в света, защото, при негово отсъствие, при общо гласуване в Общото събрание на ООН мнозинствата биха били коренно различни. Нека не забравяме, че правото на вето е било употребявано над 100 пъти.
