Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Любомир Кючуков: Една от най-свидните жертви на глобализационните процеси стана принципът на националния суверенитет

Снимка: БГНЕС



Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ дипломатът и външнополитически експерт Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международна политика.

Действително основните въпроси днес са изпълнява ли ООН своите функции на гарант на мира в света и вторият има ли тя алтернатива. Очевидно отговорът на първия въпрос е: "Да", доколкото в света, на практика, няма две държави, които официално да са в състояние на война. Също така "да" що се отнася до предотвратяване на конфликти и следвоенно регулиране - това, което е между впрочем е мисията на мироопазващите сили на ООН, но също така очевидно не в пълна степен, доколкото става дума за превенции и предотвратяване на конфликти. В света днес се наброяват може би над 50 въоръжени международни конфликта. Отговорът на втория въпрос - за алтернативата, на този етап е ясно "не", защото алтернативата на мултилатерализма, на многостранната дипломация, което означава равноправие на държавите и политическо решаване на проблемите, е унилатерализмът, тоест доминацията, несъобразяване с останалите, иначе казано силово решаване на споровете. Развитието на международните отношения от началото на века наистина доказа това, което и президентът Радев спомена - една от най-свидните жертви на глобализационните процеси стана принципът на националния суверенитет, може би от момента, в който се създаде първата коалиция на желаещите за войната с Ирак извън системата на ООН, когато той бе сериозно подкопан.

Въпреки всичко на ООН е необходима реформа, изтъкна Кючуков:
Системата на ООН се базира на базата на националните държави. Те са субектите вътре. В момента, в глобализацията, ние имаме нова субектност. Извън националните държави имаме транснационални компании, които са глобален фактор, имаме неправителствени организации, глобални неправителствени организации, съответно глобално международно обществено мнение. Имаме, не на последно място, и недържавни фактори като "Ислямска държава", които са реални играчи на междунардата сцена. Тоест всичко това налага реформа, която обаче е много трудно достижима.
Според мен, когато говорим за реформа, първо и задължително условие е това да не създава институционален и правен вакум, тоест да не се унищожи конструкцията, която се явява гарант за мира. Нека не забравяме, че фактическият разпад на обществото на народите след излизането на Германия от организацията през 1933-та година беше предвестникът на Втората световна война, защото тя вече не се чувстваше ограничена от международните правила, норми и ангажименти. Тоест, при такава ситуация ние ще имаме по-скоро примат на силата, отколкото на правото.

Основно предложенията за промени засягат представителството в организацията и правото на вето,

Има цели континенти, които не са представени като постоянни членове в Съвета за сигурност - Африка, Латинска Америка, азиатските страни, извън Китай. По едното направление - разширяване на постоянните  постоянните членове - има идеи за формиране на непостоянни членове или даване на място за постоянни членове на страни от Африка и Латинаска Америка. Второто (направление) е разширяване на Съвета за сигурност като бройка с представителство на различни страни. Тук много силен натиск има от страна на страни като Япония, Германия, Индия, Бразилия, които настояват за свое участие там. И не на последно място е правото на вето. Правото на вето, една страна, дава извънредни права на 5 държави. От друга страна, на практика, то е може би най-сериозният инструмент, който предотвратява военни конфликти в света, защото, при негово отсъствие, при общо гласуване в Общото събрание на ООН мнозинствата биха били коренно различни. Нека не забравяме, че правото на вето е било употребявано над 100 пъти.

Един от основните мотиви против разширяване на СС на ООН ще направи вземането на решения още по-трудно. Ако отпадне правото на вето, това би облекчило процедурата. Петте страни постоянни членки на Съвета обаче са единодушни в желанието си да запазят привилегията, изтъкна Кючуков

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени