Би било чудесно, ако всяка една болница има съответните мерки за безопасност, както беше предвидено по стандарта за болнична спешна помощ, който за съжаление все още не е приет в частта си за болнична спешна помощ. Чудесно ще бъде, ако някой гарантира сигурността на колегите ми по време на работа, но не съм съгласна да се правят „черни списъци“ на пациентите. Пациентите не са наши врагове. И какво, като го запишем в този черен списък - няма да му кажем помощ?!“, попита риторично в интервю за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ.
Активността на Министерство на вътрешните работи и правосъдната система през последния месец дават основание на Кателиева да смята, че може да се очаква да сработят мерките, обявени от МВР по обследване на всички болници в България и анализ на нивото на сигурността им, въвеждането на паник-бутони за всички спешни звена в страната и незабавна реакция от страна на районните полицейски управления при сигнали за заплаха към медиците.
Според лидера на заетите в спешната помощ, обаче, само превенция не е достатъчна:
Необходимо е да се възпитава в обществото уважение, както от пациентите към нашия труд, така и може би трябва да се подобри и мнението на пациентите за самите нас.
Кателиева подчерта, че тя и колегите ѝ категорично не одобряват въвеждането на „черни списъци на пациентите“, тъй като, по нейните думи, това неминуемо ще доведе и до въвеждане на черен списък и на лекарите. Ето защо тя се обяви за запълване на пропастта между спешните медици и пациентите.
Като пример за възобновяване на доверието между лекари и нуждаещи се от тях Кателиева даде Румъния, където според нея не се говори за агресия, всички обичат спешните си медици и даряват всяка година доброволно по 2% от данъците си за разширяване материалната база на спешната помощ в страната.
Според лекарката у нас трябва да се гарантира бърза, своевременна и качествена спешна медицинска помощ, за да не се дава повод на пациентите да бъдат недоволни от нея.
Спешните медици също трябва да бъдат обучени как да овладяват агресията и да не ѝ отговарят с агресия, смята Кателиева.
Тя заяви, че е необходимо провеждането на информационни кампании, за да могат пациентите да разберат, че спешна помощ не е медицинска помощ изобщо, а от своя страна системата на спешната помощ трябва да въведе т. нар. „триажни протоколи“, при които чрез кодовете червено, жълто, зелено, се дава приоритет на пациентите в живото застрашаващо състояние, а неспешните случаи – да изчакват.
Кателиева даде пример и с добрата практика на спешните медици в Чехия, където от 1996-та година работят диспечери, които по телефона дават инструкции как да се спасява човешки живот:
Имат хиляди спасени човешки животи само по телефона, колкото и невероятно да ви звучи. Тоест професията ни се развива и спешна медицинска помощ може да се оказва по много начини, заключи председателя на Националната асоциация на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева.
Цялото интервю с нея можете да чуете от звуковия файл.
