Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Българската авиация наистина е пред приземяване и в момента тя се крепи единствено и само на плещите на българските пилоти и на инженерно-техническия състав, които удължиха ресурса на самолетите МиГ-29, Су-25, Ан-30, Ми-17. Това коментира в предаването „Неделя 150“ главният секретар на президента Димитър Стоянов, който е и бивш ръководител на проекта за избор на нов тип боен самолет.
Комисията, която беше създадена в парламента, излезе с предложение към Министерството на отбраната да рестартира проекта. Горещият картоф сега е в градината на министър Каракачанов. Той трябва да вземе решение откъде ще тръгне проектът, той ще трябва да вземе решение дали да ускори процеса. Ако процесът не бъде ускорен, България просто няма да има пилоти, които да летят с тези самолети.
За ремонта на самолетите, с които разполага армията ни, Стоянов коментира: В момента тези самолети, те са хубави МиГ-29, Су-25 са прекрасни самолети. Те са били прекрасни обаче за времето си, за 80-те години. Това е все едно да ремонтираме Правец 82 и да работим в съвременните дни с него. Едва ли може да движи Уиндоус, едва ли може да качи съвременния пакет. По същия начин и тези самолети. Да, те имат своите способности, своите възможности, но на нивото от 80-те години. Няма самолет в западна държава, който да не е модернизиран повече от 30 години. Това е абсурдно. Да, трябва да се ремонтират самолетите с цел запазване на способностите, макар и минимални, с които разполагаме, до идването на нов изтребител. За съжаление, процедурата беше върната в изходна позиция.
Димитър Стоянов отхвърли и обвиненията срещу президента в лобизъм по отношение на избора на изтребител:
На 13 май 2014-а година генерал Радев като командир на ВВС описва в свое становище какво представляват самолетите „Юрофайтър“ и в заключителната част на това становище той предлага, с цел осигуряване на равнопоставеност на всички страни-участници в този конкурс, да бъдат проведени такива срещи освен с италианската страна, тъй като „Юрофайтър“ е производство на Италия, да бъдат проведени такива срещи и с Швеция, и със САЩ, и с Португалия. Тази информация е спестена. Месец след това ген. Радев пише т.нар. "опорни точки". Към тях в това писмо е добавено и мнение за самолетите „Грипен“. Първата част е положителната страна, а втората част – съответно недостатъците, които имат тези самолети. Едва ли човек, който лобира и е потупван по рамото с 5 млн. лв., би си позволил да посочи тези отрицателни страни на самолетите „Грипен“.
Цяла плеяда са построени, като се започне от г-н Цветанов и се стигне до самата комисия за поддържане на едни опорни точки, свързани с лобизъм на президента, с участие на президента в избора на конкретен тип самолет. В действителност не е точно така. Г-н Цветанов е свикнал да дава едни предварителни "присъди". /…/ Предварителните „присъди“ бяха произнесени още преди да се запознаят с цялостната документация. Членовете на комисията така и не можаха да разберат за какво става въпрос въобще с работата на експертната група, с тези документи. Те работиха изборно, вадиха части от документи и ги представяха с една единствена цел – да бъде изопачена истината, да бъде показано и затвърдено някакво негативно отношение към президента Радев. Това бяха неща, предварително подготвени, и бяха спуснати като опорни точки.
