Ученици на Райна Кабаиванска поставят "Норма" на софийска сцена

Снимка: БТА
Ученици и стипендианти на Райна Кабаиванска от майсторските й класове излизат утре, на 14 и 15 октомври, в премиерата на "Норма".

Спектакълът е съвместна продукция на Нов български университет и Софийската опера и балет. Режисурата, сценографията и костюмите са дело на Уго да Ана, а диригент е маестро Григор Паликаров.

В ролята на Норма ще се превъплътят Марили Санторо (Италия) и Радостина Николаева - солист на Софийската опера и балет. В останалите централни роли са Елиза Барберо, Шин Дже Банг, Даниела Нинева, Йонгхюн Риу, Костадин Мечков, Мануел Родригез, Страхиня Джокич и Роксана Ерера.

По думите на Райна Кабаиванска световните театри много рядко поставят "Норма" и това е, защото тя е една от най-трудните опери. В "страха" от това заглавие оперната певица вижда и историческа причина. Чуйте какво разказа маестра Кабаиванска пред Даниела Бенишева. 

Целия разговор с голямата оперна прима Райна Кабаиванска можете да чуете в събота - 14 октомври, в предаването "Арте Вива", след новините в 15:00 часа.


Още от категорията
Хераклея Синтика, снимка: http://www.archaeologia-bulgarica.com/

Създателите на платформата Archaeologia Bulgarica се надяват тя да стане инструмент за превенция срещу иманярството

Новата платформа Archaeologia Bulgarica – в "триединство" от сайт, страница в социалните мрежи и YouTube канал стигна за по-малко от месец от съществуването си до няколко десетки хиляди души с един клип, в който журналистът Ирина Вагалинска и археологът д-р Сирма Александрова разказват за откритията на Хераклея Синтика. Видеата са..

публикувано на 18.07.18 в 11:27

Нова надежда за сградата на читалището в с. Шипка

Красивата читалищна сграда в град Шипка съществува от 1861 година, но се руши.  Наскоро беше проведена дискусия за нейното минало, настояще и бъдеще. За предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Татяна Косекова - председател на народно читалище „Светлина 1861“ сподели, че са привлечени много съмишленици, готови да съдействат за опазването ѝ...

публикувано на 18.07.18 в 10:45

Каскадьорът Тодор Лазаров: Адреналинът винаги е повече от страха

Живот пълен с изненади и предизвикателства. Така най-кратко можем да опишем пътя на нашия сънародник Тодор Лазаров от едно малко селце в Благоевградско до снимачната площадка на някои от най-касовите продукции в Холивуд. Да бъде каскадьор или статист във филм никога не е било цел за него, макар от 20 години кино декорите да са негов втори дом...

публикувано на 18.07.18 в 10:40

Изкуството на „минипринта“

Наричат малките графични форми „малкото голямо изкуство“. Защото то дава една изключителна възможност – върху малко пространство да се изразяват големи и различни идеи, сюжети, жанрове и даже и ползване на природни дадености като основа за интересно и любопитно изкуство. В това ни уверява изложбата в галерия „Пентименто“, която представя графики..

публикувано на 18.07.18 в 09:05

НИМ започва цялостно проучване на културното наследство на с. Добърско

Цялостно проучване на културното наследство на с. Добърско в община Разлог започват от днес екипи на Националния исторически музей. Районът има богато културно наследство. Средновековният храм "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" е филиал на Националния исторически музей и е паметник под защитата на ЮНЕСКО. Той е сред най-атрактивните и..

публикувано на 18.07.18 в 03:23

Изложбата "Магията на туша" показва в Търговище художникът Цончо Денев

150 творби на художника Цончо Денев са подредени в изложба под мотото "Магията на туша" в художествената галерия "Проф. Никола Маринов" в Търговище. Цончо Денев не рисува по познатия начин с перо, а открива магия в нестандартното боравене с материала, в смелостта да експериментира и да разшири технологичния диапазон на изразните средства...

публикувано на 18.07.18 в 01:32
Славянски имена на градове на географската карта на Германия.

Славянски имена на селища в Германия

Някои от големите градове в източната част на Германия носят славянски по произход имена. Част от тях лесно се разпознават, други са силно изменени в немския си вариант. От какви славянски думи идват имената Любек, Чортау, Росток, Шверин, Берлин, Лайпциг, Цитау, Гьорлиц, Грац и други селища и откога се ползват по немскоезичните земи разказва проф. Борис..

публикувано на 17.07.18 в 17:15