„Вълшебната флейта“ е много специално заглавие за Метрополитън опера и особено за програмата „На живо от Ню Йорк“, защото когато през 2006 г. директорът Питър Гелб стартира това новаторско начинание, началото е поставено именно с приказния зингшпил на Моцарт – последната опера, която той поставя и дирижира само два месеца преди смъртта си през 1791 г. В първия сезон на кинопрожекциите по света обаче ръководството на Мет избира т. нар. фамилна версия – съкратена и на английски език, подходяща за широка аудитория точно преди коледните празници. И ето че сега в афиша на започналия 12-и сезон на преките излъчвания „Вълшебната флейта“ е в целия си блясък и пищност. И като казвам това, имам предвид два аспекта – и ката визия, и като подбор на певците.
Режисьор на тази постановка е Джули Теймор – носителка на нагарада „Тони“, известна не само с работата си на оперна сцена, но и на Бродуей, където е поставяла „Цар Лъв“ например, а също и от големия екран – с филма „Фрида“, посветен на художничката Фрида Кало. Джули Теймор е не само режисьор, но и сценограф и дизайнер на куклите във „Вълшебната флейта“ на Мет. А куклите имат сериозно присъствие на сцената в различни стилистики и големини – в един момент заедно със свирещия на флейта Тамино танцуват шест огромни, 6-7-метрови мечки, управлявани от умели кукловоди. Като цяло прави впечатление силно изявената китайска стилистика. Тя съпровожда сцените с принц Тамино, Памина и нейната майка – Царицата на нощта. Докато Зарастро, както знаем, е върховен жрец на храма на Озирис и Изида – с него навлизат стилизирани египетски елементи. И така, доста еклектично, но наистина пищно като цветове и материи, е замислена цялостната визия с използване на огромните технически възможности на сцената на Метрополитън опера.
И тук вече следвах възхищението от певците – всеки солист беше много на място и с чудесна изява. В ролите на Памина и Тамино бяха две новоизгряващи звезди (така ги нарече и водещата Надин Сиера) – южноафриканката Голда Шулц и американецът Чарлз Кастроново. За Шулц вече се говори като за комета, която има стремглавна кариера – тя е много млада, жизнерадостна и с подкупваща усмивка, видяхме това още миналата седмица в интервюто по време на излъчването на операта „Норма“. Във в. „Вашингтон пост“ отбелязват, че дебютът й сега на сцената на Мет първо е в главна роля, а не като много други нейни млади колеги – в по-второстепенни образи, и второ – с легендарния Джеймс Ливайн на диригентския пулт, което означава, че Голда не е случайно избрана да изиграе и изпее Памина. Чудесно присъствие и изключително красив, лъскав лиричен глас. Закари Улф от в. „Ню Йорк Таймс“ определи арията на Памина във второ действие като най-красивата лирична линия, която е чул до този момент. Наистина си струваше изживяването. Не й отстъпваше като гласови данни и тенорът Чарлз Кастроново. Въпреки че е роден и израснал в Калифорния, той има сицилианска и еквадорска кръв във вените си. Надарен е с чудесен бляскав глас и това не е останало незабелязано, защото Кастроново всъщност е започнал като хорист в Лосанджелиската опера.
В другите роли бяха ветерани с опит: Рене Папе беше Зарастро, Маркус Верба – Папагено, а Катрин Луек беше Царицата на нощта – и за тримата това са емблематични роли в кариерата. Рене Папе е най-добре познат, знаем колко достолепен е той, в този случай и олицетворение на мъдростта в слънчевожълти одежди. Докато Маркус Верба като Папагено носеше на плещите си цялото движение и динамика на спектакъла – естествен, с чувство за хумор, което му се отплащаше и с реакциите на публиката и изблиците смях по време на неговите скечове. А Катрин Луек беше просто стъписваща – и с грима и костюмите, и с височините в ариите, които заковаваше с лекота, затова и много въздействащо. Тя призна в антракта, че приема много сериозно тази роля, въпреки че се появява на сцената за около 12 минути общо в двете действия, но пък всеки един човек в публиката очаква да чуе арията на Царицата на нощта и да разбере ще се пребори ли певицата с това предизвикателство. Е, може да се каже, че американката не само се пребори, но дори не пролича да се затруднява по някакъв начин – висок, ярък, чист глас с отлична техника. Получи дълги бурни аплодисменти.
И въпреки че този път сякаш оркестърът на Мет, дирижиран от Джеймс Ливайн, не беше толкова съвършен, както други пъти, спектакълът беше на световно ниво. А няма как да не получат едно голямо „Браво“ и хористите, подготвени от ветерана Доналд Палумбо, и всички знайни и незнайни участници, много от които през цялото време бяха незабележими в трика и черни маски. Поредното оперно предизвикателство, поставено и преодоляно с чест от трупата на Метрополитън опера.
