Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Бежанска криза в Европа няма, въпреки че част от държавите - членки не спазват квотния принцип за разпределение, заяви в интервю за "Хоризонт" Франк Мак Намара от Европейския политически център.
Макар че популистката вълна в Европа все още е много силна, в крайна сметка ще се стигне до сближаване на политиките, включително и в новия европейски бюджет, категоричен е експертът:
Дали което и да е крайно дясно правителство или ако трябва да бъда честен, едно популистко правителство, използва темата за бежанците като част от своята реторика - това е едно. Съвсем друго е поемането на отговорност в рамките на Европейския съюз. Както знаем, тези държави, които отказват да поемат своята отговорност за разпределението на бежанците, ще бъдат принудени да го направят от съда.
Разбира се, по време на преговорите, можем да очакваме Австрия или Унгария да създадат известни проблеми. Въпреки това, като имаме предвид, че и броят на бежанците намалява, можем в крайна сметка да очакваме сближаване на позициите.
Интеграцията на бежанците към пазара на труда е много добър вариант. Вече е ясно, че подобни мерки не водят до увеличаване на броя на бежанците в дадена страна.
Със сигурност, мисля, че накрая ще се стигне до централизирано финансиране на определени инициативи, свързани с интеграцията. Не мога да кажа как и дали ще се случи, но мисля, че е по-вероятно сътрудничеството между отделните страни - членки ще се увеличава, вместо да намалява. Това означава, че ще има повече съвместни интеграционни инициативи, а общото финансиране може да бъде само част от тях.
Все пак - интеграцията на бежанците е по-скоро национална политика, категоричен е Франк Мак Намара
Ние очакваме помощ на високо ниво от Европейския съюз като държави, които членуват в него. Ние обаче не можем да пренебрегнем факта, че интеграцията е въпрос на национално ниво. Всяка държава има собствени политики за интеграция. Разбира се, има такива страни, които по традиция не приемат голям брой мигранти. Заради това опитът, който те имат в приемането и интегрирането на мигранти, е много по-малък спрямо този на Великобритания, Германия или Франция. На общоевропейско ниво ние може да обменяме опит по-добре. Мисля, че това вече се случва до известна степен или поне вече го няма разбирането, че ако направите приемането на бежанците по-трудно или пък убежищата по-неприятни за обитаване, бежанците няма да дойдат.
Въпреки неспазването на квотното разпределение, към момента за бежанска криза не може да се говори, но проблемите - не свършват дотук, допълни Мариела Ди Киомо, експерт в Европейския център за управление на политики по развитието
Има известно безпокойство за миграцията в Европа. Мисля, че тази тема влияе върху вътрешната и външната политика на Европейския съюз изключително съществено. Все повече хора обръщат внимание, че проблемът е по-скоро в това, че има криза на солидарността и на невъзможността на европейските държави да обедият усилията си ефективно за справяне със ситуацията, отколкото в броя на пристигащите в Европа мигранти. Много е сериозен и въпросът около разграничаването на бежанците, които търсят убежище и бягат от войната и икономическите мигранти. Това също оказва сериозно влияние върху европейската политика.
По отношение на външната политика - Европейският съюз вече е готов да инвестира пари и извън собствените си граници, допълни Мариела Ди Киомо,
Европейският съюз наскоро представи нещо, което се нарича европейски външен инвестиционен план. Той се отнася до по-бедни държави, които са извън Европейският съюз. Очакванията са този план да спомогне за разрешаването на мигрантския въпрос. Всъщност обаче, когато говорим за инвестиции, трябва да обърнем внимание дали носят добавена стойност и тогава да оценим дали са рентабилни или не.
Европейският съюз не трябва да прави прекалено дълъг списък с приоритети, за да успее да разпредели средствата си по-разумно, особено в ситуацията, когато най-вероятно парите ще бъдат по-малко заради напускането на Великобритания, смята Мариела Ди Киомо
