Това каза в интервю за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ професор Джон Еспозито от американския университет „Джорджтаун“ - един от изтъкнатите съвременни специалисти по исляма, директор на Центъра за мюсюлманско-християнско разбирателство и автор на популярното и често цитирано изследване „Ислямска заплаха - мит и реалност”. Религията не е основна движеща сила на екстремистите, категоричен е той:
Ако разгледаме начините, по които екстремистките групи набират членовете си, те определят враг - това може да бъде държава или нещо друго. Те искат да легитимират действията си, които - както твърдят - са в името на религията. Религията не е основната движеща сила. Липсва ефективен начин за преодоляване на недоволството на хората в Близкия изток, което е породено от политически и икономически причини. По време на Арабската пролет видяхме отстраняване на правителства не по насилствен път; тогава мнозинството от хората, които излязоха по улиците, не подкрепяха ислямистките групи. След като ген. Сиси взе властта в Египет, въпреки че имаше някакви критики, той беше приет от САЩ и ЕС. Какво е посланието на тези действия? Че тези правителства приемат връщането на авторитаризма? В името на борбата с насилствения екстремизъм забравяме, че стоим до автократи, масово нарушаващи човешките права. Ние сключваме сделки с тях. Великобритания продаде бойни самолети за милиарди на Обединените арабски емирства. Американският президент Доналд Тръмп отиде в Саудитска Арабия. По време на кампанията си той критикуваше Рияд, но когато беше там дори не засегна въпроса за човешките права. Смисълът на казаното от него беше следният: „Правете каквото искате в собствената си страна, аз идвам тук заради американските интереси, които са борба с насилствения екстремизъм и да сключваме големи сделки“. И си тръгна с невероятни договори.
Голямото мнозинство от мюсюлманите не са съгласни с американската външна политика, мнозина от тях смятат, че европейците и американците не гледат на тях като на равноправни хора. Но, въз основа на данни от изследвания, имаме възможността да кажем, че те харесват Запада заради технологиите, икономическите му постижения и демокрацията. Едно от предимствата да говорим след „Арабската пролет“ е, че се вижда какво реално искат повечето от младите хора - те искат работа, свобода. Заради това бяха и протестите – те искат да участват в определянето на това, кой ги управлява. Една от опасностите днес е, че изглежда, че авторитарните сили печелят. Да, много хора бяха разочаровани от управлението на Мохамед Мурси в Египет, но в демокрациите ти показваш това, когато гласуваш следващия път, но ген. Сиси дойде на власт в Египет с преврат, след който последваха репресии срещу всяка опозиция. Много от страните в Персийския залив подкрепиха преврата. Опасността идва оттам, че така създаваш тенджера под налягане. Можеш да използваш масово силите за сигурност, но в някакъв момент налягането ще доведе до експлозия. Исторически, това беше проблем и в Израел.
Хората в Европа и САЩ обикновено забравят, че мнозинството от жертвите на екстремизма и тероризма живеят в мюсюлманските страни изтъкна ученият:
Само преди година беше приета декларацията от Маракеш, в която големи религиозни лидери от света заеха позиция срещу екстремизма и се обявиха „за“ религиозния плурализъм. Стотици значими мюсюлмански лидери се обърнаха към Запада, заявявайки, че ние имаме различия, но споделяме общ свят с еднакви предизвикателства - екстремизъм, опазване на околната среда. В нашите свещени писания съществува основа за сътрудничество - повелята „Обичай Бога и ближния си“, в името на бъдещето. Защото ние почитаме един и същи Бог. Мисля, че притесненията на някои хора в Западна Европа и Америка са свързани с много консервативната интерпретация на исляма. Тя често е свързана с дейността на имами, дошли от други страни. Понякога става дума за смесване на исляма с културни практики, които не са непременно религиозни и свързани с религията сама по себе си.
Когато написах книгата си „Ислямската заплаха - мит или реалност“, аз твърдях, че ислямът сам по себе си - основното течение - и мнозинството мюсюлмани, заради традициите си, не са екстремисти. Но, ясно казвам, че съществуват екстремистки групи. Според мен те интерпретират погрешно, те дори похитиха религията си.
Ученият цитира и данни в подкрепа на твърденията си за финансиране на ислямофобията в САЩ от мощни финансови и политически лобита:
Центърът за американски напредък направи проучване, което установи, че за няколко години 42,5 млн. долара са дарени от 6-7 филантропи за създаване на ислямофобски уебсайтове. Спонсорите даряват пари за различни каузи - понякога знаят, а друг път не, къде отиват тези пари, но говорим за хора с подчертано десни убеждения, консервативни републиканци. Става дума за анализ на декларациите за дейността и източниците на приходи, подавани пред Данъчната служба на САЩ, които всяка организация е длъжна да предостави. В две изследвания беше показано, че над 205 млн. долара са били използвани със същата цел. Така за около 10 години общата сума е около 250 млн. долара, които са отишли за тези ислямофобски сайтове и организации. Това са наистина много пари! Замислете се за влиянието на социалните медии и присъствието в тях на подобни послания. Освен това, много от тези групи са взаимосвързани. Можете да видите една и съща статия да се появява в различни сайтове и групи. Понякога само сменят заглавието или първия абзац. Много често тези сайтове разпространяват обвинения, срещу които не можеш да се защитиш, защото те не публикуват отговора ти. Заради това много хора, не само аз, ги наричаме „организирана ислямофобска мрежа“. За техните тези обаче има публика. Те пишат за едно значително мнозинство американци, мнозинството от които са невежи и нямат познания за исляма и могат лесно да бъдат манипулирани. За тях подобни тези изглеждат убедителни.
