„Сирано дьо Бержерак“ – героична комедия в четири действия от Франко Алфано по пиесата на Едмон Ростан

Музика: Франко Алфано
Либрето: Анри Каин
Първо изпълнение: Рим, 22 януари 1936
Действието се развива през XVII век във Франция

Първо действие
Всичко започва в театъра, където има премиера. Красивият млад Кристиан се опитва да зърне прекрасната Роксана сред публиката. Главната роля в спектакъла играе посредственият актьор Монфльори, но популярният поет и умел фехтовач, братовчедът на Роксана – Сирано дьо Бержерак, е забранил на този „най-бездарен от всички шутове“ да се появява на сцената. Щом в залата се чува гласът на Сирано, Монфльори веднага страхливо изчезва. За да компенсира провалената премиера, Сирано великодушно дава последните си пари на директора на театъра. В желанието си да дадат добър урок на смелия поет, няколко аристократи започват да се шегуват с него. Основен обект на насмешките им е една определена част от лицето му – Сирано по принцип не блести с външна хубост, но носът му е просто огромен. На жалките опити за остроумие дьо Бержерак отговаря с бляскав монолог, посветен на носовете. След това удря плесница на един от нахалниците, а друг предизвиква на дуел. Като истински поет, докато се дуелира Сирано рецитира поема, посветена на дуела и пред възхитените зрители ранява своя противник на финала на стихотворението. Публиката се разотива. Сирано е тъжен. Той е влюбен в своята братовчедка – красивата и остроумна Роксана, но много добре знае колко е грозен, затова не смее и да помисли да й признае чувствата си. Неочаквано се появява гувернантката на Роксана, която предава на Сирано желанието на своята възпитаница да се срещне с него на следващия ден. В сърцето на Сирано пламва безумна надежда. Той уговаря среща в сладкарницата на Рагно. Появява се вечно пияният поет Линиер и се оплаква, че по пътя към дома си е бил пресрещнат от наемни убийци. Сирано вади шпагата си и тръгва с него, за да осигури безопасността му.

Второ действие
Първа картина
В пекарната на Рагно (майстор-сладкар, който обожава поетите) идва Сирано. Сладкарят го разпитва за вчерашната битка. Цял Париж говори само за доблестта на дьо Бержерак, който се е сражавал с цяла банда наемни убийци и ги е победил. Но Сирано не желае да говори за себе си. Той очаква Роксана и съчинява поетично писмо до нея, в което й признава любовта си. Ето че красивата братовчедка се появява. Но първото, което тя признава на Сирано, е че се е влюбила в младия красавец Кристиан дьо Ньовилет. Бедният поет плахо се опитва да й намекне, че този избраник може да се окаже „по-глупав от овен“, но Роксана не му вярва. Наскоро Кристиан е бил назначен в полка на гасконските кадети, където служи и Сирано. Роксана е наплашена от разкази на познати за жестокото отношение към новодошлите в гасконския полк и моли братовчед си да стане покровител на Кристиан. Винаги галантният Сирано се съгласява. Идват неговите колеги-кадети и искат да им разкаже за вчерашните си подвизи в битката с бандитите. Сирано започва да обяснява, но някакъв младок непрестанно го прекъсва и вмъква в нахалните си реплики думата „нос“, която е абсолютно забранена в този полк. Кадетите, които добре познават избухливия нрав на Сирано, се споглеждат: „Този ще бъде накълцан на парченца!“. Сирано настоява двамата да останат сами. Когато всички си тръгват, той прегръща изумения Кристиан. Разбрал, че Сирано е братовчед на Роксана, младежът го моли за прошка заради всички онези „носове“ и му признава, че е влюбен в прекрасната му братовчедка. Сирано му съобщава, че чувствата са взаимни и че Роксана очаква от него писмо. Молбата на красавицата плаши Кристиан – той съвсем не умее да се изразява галантно, още повече да пише. Тогава Сирано му предлага да стане негов „литературен заместник“ и за начало му дава своето любовно писмо до Роксана, което е съчинил преди малко, но още не го е подписал. Кристиан се съгласява и подписва писмото със своето име. Кадетите от гасконския полк се връщат, очаквайки да видят нарязания на парченца труп на Кристиан, но вместо това за свое огромно учудване стават свидетели на мирна беседа между двамата свои колеги. Когато решават, че „демонът се е превърнал в агънце“ и един от тях произнася думата „нос“, веднага получава от Сирано звучна плесница.

Втора картина

Действието в следващата сцена се развива под балкона на Роксана. С писмата на Сирано Кристиан е завоювал любовта й. Девойката си е уговорила тайна нощна среща с красавеца. Но докато стои под балкона й, той не успява да свърже и две думи и разочарованата Роксана е готова да се прибере в стаята си. На помощ се притичва Сирано. Скрит в храстите под балкона, той шепне упоителни любовни слова, които Кристиан повтаря гръмко и убедително. Пленена от стиховете на Сирано, Роксана се съгласява да подари на любимия си целувка.
Но в младата красавица е влюбен и богатият граф дьо Гиш – командир на полка, където служат Сирано и Кристиан. Графът изпраща по един монах писмо до Роксана, в което я моли да се срещнат, преди полкът да замине. Предстои им участие във военни действия. Роксана прочита писмото, но променя съдържанието му и убеждава монаха, че листът съдържа заповед: подчиненият на дьо Гиш – Кристиан дьо Ньовилет, трябва спешно да се венчае за Роксана. Докато светият отец извършва бракосъчетанието, Сирано си слага маска и разиграва сцена на лудост, за да задържи дьо Гиш далеч от младоженците. Когато брачният обред е извършен, Сирано уморено хвърля вече ненужната маска. Разбрал, че е бил измамен, разяреният дьо Гиш заповядва на Кристиан и Сирано веднага да отидат в казармата. На сутринта полкът ще тръгне на поход. „А до първата брачна нощ има още доста време!“ – подигравателно добавя командирът на полка, докато Кристиан прегръща Роксана.

Трето действие
На бойното поле. Полкът на гасконските кадети е обкръжен от враговете от всички страни. Войниците са изтощени и гладуват. Сирано с всички сили се опитва да поддържа духа им. Самият той, без да казва на никого, всяка сутрин се промъква през вражеските линии, за да изпрати поредното писмо до Роксана, защото Кристиан е обещал да й пише всеки ден. И бедният влюбен Сирано всеки ден рискува живота си, за да изпрати поредното си поетично творение до жената, която обожава, но от името на щастливия си съперник... Неочаквано в лагера се появява самата Роксана. Тя е казала на вражеските войници, че отива да се срещне с любовта на живота си и те се я пуснали да премине линията на фронта. Прегръщайки изумения Кристиан, Роксана му признава: в началото, когато е била лекомислена, тя го е обикнала заради красотата му, но после великолепните му писма са я преобразили и сега тя обича силно и дълбоко не външността, а „незримата красота“ на своя съпруг, неговия поетичен талант, неговата прекрасна душа. „Дори и цялата ти красота изведнъж да изчезне, ще остана вярна на нашата любов завинаги!“ – възкликва Роксана. Кристиан е ужасен. Това признание означава, че жена му обича не него, а Сирано – поетът е истинската й любов. Кристиан разказва всичко на Сирано и преди да се отправи към бойното поле, го моли да разкаже истината на Роксана. За минути пред Сирано се мярва призракът на щастието. Останал насаме с Роксана той вече е почти готов да говори, но в този момент се чува залп. Войници носят окървавения Кристиан. Той е сразен от вражеския огън и умира в ръцете на Роксана, без да успее да каже и дума. Скрито в джоба му, тя намира последното писмо, написано от Сирано. Скръбта на девойката е огромна, а Сирано решава да запази тайната, за да не петни паметта на Кристиан. Той се сбогува с Роксана и се хвърля в битката.

Четвърто действие
Изминали са петнадесет години. Роксана е в траур и живее в манастир. Веднъж седмично, точно по едно и също време, Сирано я навестява, за да й разкаже последните новини. Но днес за първи път той закъснява. Роксана приема други посетители: най-напред дьо Гиш, който е станал много по-мил и приветлив, след него и старите приятели на Сирано – Льо Брет и Рагно. Льо Брет разказва на Роксана, че поетът е беден, а с годините се е сдобил и с много врагове, тъй като винаги е бил яростен критик на лицемерието. Внезапно Рагно се втурва в стаята и издърпва Льо Брет навън. Тогава влиза Сирано. Той е бледен и немощен, едва успява да седне, а Роксана отбелязва, че за първи път за последните петнадесет години е закъснял за посещението си. Изслушвайки шеговитите упреци на своята братовчедка, Сирано я моли да му разреши да прочете последното, прощално писмо на Кристиан до нея. А после, като отнесен, поетът започва да рецитира писмото наизуст. Роксана изумено го гледа... изведнъж тя разбира каква роля е играл Сирано през всичките тези години. „Защо точно днес решихте да разкриете своята тайна?“ – пита Роксана. Сирано сваля шапката си и й показва бинтованата си глава. „В събота, на 16 септември, поетът Бержерак бе убит от ръката на злодей“ – иронично произнася той. Оказва се, че по-рано същия ден Сирано е бил нападнат от неприятели и ранен. Вместо да потърси помощта на лекар и да остане в леглото, той е отишъл при Роксана. Не е могъл да пропусне деня на редовното посещение и това го е убило. „Новините на деня“ ще завършат с вестта за неговата смърт. Обляна в сълзи, Роксана му признава, че цял живот е обичала само него, а сега отново трябва да го изгуби. Тя го моли да живее заради нея. Сирано не може да умре примирен. Той се изправя на крака и докато монахините се молят, започва да нанася удари с шпагата си на най-страшните си, невидими врагове: подлостта, лъжата, клеветата. Умирайки, Сирано казва, че има едно нещо, което смъртта не може да му отнеме – неговия апломб.

Още от категорията

Атанас Кръстев - успехът е човек да е щастлив

В късната петъчна вечер на 19 октомври в предаването „Български изпълнители” ще ви срещнем с Атанас Кръстев. Продължавайки професионалния път на семейството си, Атанас Кръстев се изявява на концертната сцена от 6 годишен. Възпитаник е на Националното музикално училище „Любомир Пипков”, Националната музикална академия „Панчо Владигеров”, през 2011..

публикувано на 19.10.18 в 16:25

Иван Сусанин (Живот за царя) - Опера в 4 действия (5 картини) с пролог и епилог

Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г. Действащи лица: Иван Сусанин, селянин..

публикувано на 19.10.18 в 15:57

Станислав Пандин - Траша: С творческия хаос се разбираме чудесно

Какво би излязло от хлапе, което на 11 години отива със сестра си до ЦУМ, за да си купи китара? Най-вероятно то става музикант. Станислав Пандин, по-известен като Траша, днес работи в Държавната агенция за закрила на детето и преподава в Софийския университет. В продължение на 13 години е училищен психолог, а с адвокат Йордан Костов..

публикувано на 19.10.18 в 12:10

Чарли Хейдън

Джазмен, определен от сп. "Тайм" за "един от най-надарените и смели джаз музиканти", това е Чарли Хейдън. За съжаление той си отиде от този свят неотдавна, на 76 г. Последният му албум носеше заглавието "Last Dance" - може би усещане за пътя към друг свят. В него талантливият басист си сътрудничи отново с добър, стар приятел  - пианиста Кийт Джарет . С..

публикувано на 19.10.18 в 10:25
Марк Рибо

„Аларма Пънк Джаз“ с тридневен фестивал на 22, 23 и 24 октомври

В началото на следващата седмица – на 22, 23 и 24 октомври – концертната платформа „Аларма Пънк Джаз“ на БНР се завръща към фестивалния формат. Поводът, разбира се, е 10-годишния юбилей на „Аларма“. Тридневният „Аларма Пънк Джаз Фест“ ще бъде открит в понеделник (на 22 октомври) в клуб *Mixtape 5*, B-Side с The Cavemen от Оукланд, Нова Зеландия –..

публикувано на 18.10.18 в 17:20

Визитка на Константин Илиевски

Константин Илиевски е потомствен музикант. Носи името на покойния си дядо – теоретик и музикален педагог. Баща му е композитор, майка му и баба му Анна Илиевска – преподавателки по пиано. Произхожда от фамилия на известни български музиканти. Започва да учи пиано на 5 години при проф. Милена Куртева в София, а на 13 години продължава обучението си в..

публикувано на 18.10.18 в 16:35

Левон Манукян: Иван Маринов ме научи на много

Навършиха се 90 години от рождението на големия български композитор и диригент Иван Маринов. За предаването „12+3“ по „Хоризонт“ Левон Манукян, който е негов ученик, сподели: „Определено това е едно от емблематичните имена на българската диригентска школа – име, което не само остави почерк в нашата българска музикална култура, но и извън..

публикувано на 18.10.18 в 15:56