Разбира се, стигаме до предстоящото представяне на "История на войника" на 11 ноември в събота, от 19.00 в зала "България" (чуйте разговора, има интересна дискусия по темата за най-добрия за публиката начален час за концертите - дали 19.30 е по-удобен от 19.00). Преди 4 години в същия състав със същата творба имат голям успех. Какво се е променило сега?! Времето, ние самите... - казва Иван Пенчев, - а по принцип е интересно времето, в което "Историята..." е написана, време на разпадане на културната идентичност в Европа, нещо, което и в момента се случва. Почти всеки музикант днес е роден на едно място, а работи другаде. Така е било и по времето, когато Стравински пише "История на войника" с идеята да формира нещо като нов жанр - "джобен театър", както го е нарекъл. Не просто концерт, а цял театрален спектакъл, изграден със страшно необичайна комбинация от инструменти. А именно - в главната роля е цигулката (душата на войника), партията на корнета изпълнява Петър Македонски от радиооркестъра, Сабина Йорданова (чудесна фаготистка, идва за концерта от Естония, където свири в момента), тромбонът ще е в ръцете на Минчо Томанов, водач на групата в Софийската филхармония, кларинетът (много важен за драматургията) е поверен на Атанас Илиев, контрабасът (за къде без него) - Лена Карни (тя замества Силвето, която свиреше при предното представяне, но съвсем в духа на това, което говорим, замина да работи в Аржентина). "През 1917-а американският джаз все още не е навлязъл в Европа, но Стравински сякаш го е предусещал и е знаел какво ще стане модерно" - разяснява музикалния език на творбата Иван Пенчев и тук в разговора се включва отново Валентин Ганев (негов е преводът и адаптацията на текста с някои модерни "вметки" - фантастичен) и добавя още исторически щрихи. Самият Стравински, който след революцията напуска Русия и се установява в Швейцария, е смятал творбата за нещо като "форма на оцеляване", на нея пише, че е "за свирене, танцуване и говорене", тоест има много възможности и версии за нейното интерпретиране. Стравински си е представял такъв балаганен, панаирджийски тип театър, който може да се представя на открито, на гара, сред военните окопи. За съжаление, след първото представление през 1918-а, идва войната, Европа е покосена от испански грип и "Историята на войника" се играе отново едва през 1923-та. Много интересно разказва Валентин Ганев - как Стравински превежда руски приказки на прочутия тогава швейцарски писател Шарл Фердинанд Рамю, който на тази основа пише либретото във вид на наивен стих руски, народен и в това всъщност беше нашата забава - да придадем днешно звучене на това народностно повествование. Умее да борави с думите Валентин Ганев, задължително чуйте на финала на разговора как представя малка част от спектакъла - момента, в който войникът (вече продал душата си на дявола) отива на пазара като търговец на килими и хвали стоката си.
