На 11 ноември от 19.00 в зала "България"

Кварто квартет и Валентин Ганев - за "История на войника" 4 години по-късно!

За новатора Стравински, за преходните жанрове, джобния театър и тайната на въздействието
Валентин Ганев и Иван Пенчев
Снимка: Лили Големинова
Ще ви разкажем за поредния проект на Кварто квартет - една (подновена) история за творба на Игор Стравински, написана преди 100 години, през турбулентната 1917-а,  иновативната (и днес) идея да се изпълнява на... гара. Именно тази творба  - "История на войника", събира на сцената (на зала, не на гара - засега) музикантите от Кварто и актьора Валентин Ганев преди 4 години. Събра ги и в нашето специално студио в зала "България" - двама цигулари всъщност, единият - създател и първа цигулка на Кварто квартет Иван Пенчев, другият - "неосъществен" (както казва сам за себе си) цигулар и прекрасен актьор, който продължава да е изпълнен с любопитство към "преходните" жанрове. И (както уместно вметна Иван Пенчев) "осъществен контрабасист"! Защото моноспектакълът "Контрабасът"  с режисьор Пламен Марков отбеляза неотдавна своето 250-о представление, а вече всъщност клонят към 300 (уточнява Валентин Ганев). И си спомня, че в началото никой не очаквал, че "Контрабасът" ще има толкова дълъг живот - казаха ни да го изиграем там 5-6 пъти. А можем да си представим колко убедителен е актьорът, при положение, че след едно от представленията зад кулисите дошла българска цигуларка, която живее в чужбина и попитала актьора в кой оркестър свири. Недейте, моля Ви - казал Валентин Ганев, - нали разбирате, че това е само театър и в него всичко е наужким, и контрабасистите, и те. И бърза да добави, че убедителен е най-вече текстът на Патрик Зюскинд. И че това му е хубавото на театъра, че никога не можеш да си сигурен кой спектакъл ще се хареса на публиката - затова ние цял живот търсим тайната на въздействието и все не ни е ясно каква е рецептата. Добавя, че граничните жанрове, които свързват музиканти и актьори, са му много интересни (аз веднага си спомням участието му в един рядко интригуващ проект на радиооркестъра "Сън и не-сън в лятна нощ").

Разбира се, стигаме до предстоящото представяне на "История на войника" на 11 ноември в събота, от 19.00 в зала "България" (чуйте разговора, има интересна дискусия по темата за най-добрия за публиката начален час за концертите - дали 19.30 е по-удобен от 19.00). Преди 4 години в същия състав със същата творба имат голям успех. Какво се е променило сега?! Времето, ние самите... - казва Иван Пенчев, - а по принцип е интересно времето, в което "Историята..." е написана, време на разпадане на културната идентичност в Европа, нещо, което и в момента се случва. Почти всеки музикант днес е роден на едно място, а работи другаде. Така е било и по времето, когато Стравински пише "История на войника" с идеята да формира нещо като нов жанр - "джобен театър", както го е нарекъл. Не просто концерт, а цял театрален спектакъл, изграден със страшно необичайна комбинация от инструменти. А именно - в главната роля е цигулката (душата на войника), партията на корнета изпълнява Петър Македонски от радиооркестъра, Сабина Йорданова (чудесна фаготистка, идва за концерта от Естония, където свири в момента), тромбонът ще е в ръцете на Минчо Томанов, водач на групата в Софийската филхармония, кларинетът (много важен за драматургията) е поверен на Атанас Илиев, контрабасът (за къде без него) - Лена Карни (тя замества Силвето, която свиреше при предното представяне, но съвсем в духа на това, което говорим, замина да работи в Аржентина). "През 1917-а американският джаз все още не е навлязъл в Европа, но Стравински сякаш го е предусещал и е знаел какво ще стане модерно" - разяснява музикалния език на творбата Иван Пенчев и тук в разговора се включва отново Валентин Ганев (негов е преводът и адаптацията на текста с някои модерни "вметки" - фантастичен) и добавя още исторически щрихи. Самият Стравински, който след революцията напуска Русия и се установява в Швейцария, е смятал творбата за нещо като "форма на оцеляване", на нея пише, че е "за свирене, танцуване и говорене", тоест има много възможности и версии за нейното интерпретиране. Стравински си е представял такъв балаганен, панаирджийски тип театър, който може да се представя на открито, на гара, сред военните окопи. За съжаление, след първото представление през 1918-а, идва войната, Европа е покосена от испански грип и "Историята на войника" се играе отново едва през 1923-та. Много интересно разказва Валентин Ганев - как Стравински превежда руски приказки на прочутия тогава швейцарски писател Шарл Фердинанд Рамю, който на тази основа пише либретото във вид на наивен стих руски, народен и в това всъщност беше нашата забава - да придадем днешно звучене на това народностно повествование. Умее да борави с думите Валентин Ганев, задължително чуйте на финала на разговора как представя малка част от спектакъла - момента, в който войникът (вече продал душата си на дявола) отива на пазара като търговец на килими и хвали стоката си.

Още от категорията

След 30 години „Луд гидия“ се завръща на Русенска сцена

На 9 февруари в Русе се състоя премиерата на операта „Луд Гидия“ от Парашкев Хаджиев. За пръв път творбата е поставена там през 1967 година с режисьор Борислав Дионисиев и диригент Димитър Манолов, а следващата продукция е от 1987 година с режисьор Румен Нейков и Борис Спасов на пулта. Сега, 30 години по-късно са поканени проф. Павел Герджиков и младият..

публикувано на 25.02.18 в 09:05
Михаил Белчев с Кристиян Бояджиев, Георги Денков, Ясен Велчев, Стоян Янкулов, 2015 г.

От много, много отдалеч

От много, много отдалеч ще идвам винаги, докато мога, но някой ден краката ми щом не издържат, ще допълзя на лакти и колене, за да ти кажа, че на този свят обичам само, само теб. От много, много отдалеч ще пея винаги, докато мога, но някой ден щом моя глас не издържи, аз ще изпратя славей вместо мене, за да ти каже, че на този свят обичам само, само..

публикувано на 25.02.18 в 08:05

Мелоди Гардо представя концертния си албум в редакцията на "Льо Паризиен"

Последният февруарски Слънчев джаз+ е изцяло с нова музика. Началото е с анонсирания вече Carpe Diem на Паоло Фрезу и едноименната му композиция. Още малко на италианска вълна с версията на Via con me на Кора джаз трио. Малиса Лао придава креолски привкус, преди Мелоди Гардо да ни върне на европейската сцена с премиерата на първия си..

публикувано на 25.02.18 в 07:15

Предаването „От песен в песен“ гостува на 19-ото издание на международния маскараден фестивал „Кукерландия“ в Ямбол

Приготвили сме ви среща с организаторите община Ямбол, които успешно го развиват и разширяват с още повече участници, с нова – 3-та сцена и още много съпътстващи концерти, изложби и прояви както в града, така и в някои от селата в района. Ще ви срещнем и с част от най-важните хора на фестивала – участниците, тези които съхраняват и предават кукерските..

публикувано на 24.02.18 в 12:15
Богомил Спиров

Богомил Спиров: Актьорът трябва да играе всичко

Много харесвам това заглавие, защото за да се изпълни добре "Царицата на чардаша", певците трябва да имат гласове за опера. Да могат да изпълняват и Вердиева, и Пучиниева музика, заявява Ина Петрова (солист на Софийската опера), която е гост-солист в Музикалния театър за премиерата на "Царицата на чардаша" от Имре Калман - първата премиера за..

публикувано на 24.02.18 в 10:35
Юли Дамянов

100 години българска оперета

По случай юбилея в музикалния театър предстои премиера. Публиката отново ще се радва на „Царицата на чардаша“ на Имре Калман. Няма човек, който да не може да запее нещо от тази великолепна творба. Най-малкото прочутото „Помниш ли ти, на нашата обич мечтите“, а образите на Лиляна Кошлукова, Минко Босев, Лиляна Кисьова и Видин Даскалов са запечатани в..

публикувано на 24.02.18 в 09:35
Диригентът Петко Димитров (вляво) и виолончелистът Михаил Петров

Премиери за България в концерт на Нов симфоничен оркестър

Отново необичайна програма предлага състава на своята публика. В първата част ще свири след дълго отсъствие виолончелистът Михаил Петров, който в момента прави успешна световна кариера. Михаил Петров свири бравурно и със спокойствието на дългогодишен музикант - пише в „Дейли телеграф“ след изпълнението му на Концерта за виолончело №1 на Шостакович в..

публикувано на 24.02.18 в 08:45