Днес се спираме на скандинавския север, езиците там и как страните от този регион успяват да популяризират литература, кино и музика така, че са създали впечатлението по света за култура с общи специфики, да представят едновременно митологията си и съвременните културни образци.
Самите норвежци са убедени, че езикът им е един от най-трудните в света – разказа гл. ас. Антония Господинова – ръководител на специалността Скандинавистика в СУ „Св. Кл. Охридски“, преподавател по норвежки език и съвременна норвежка литература. – В първия момент смущава огромният брой диалекти в Норвегия. В писмения им език има 2 форми, които се изучават и са равностойни. Всички официални документи се издават на двете форми. За да се разбере тази особена езикова ситуация е добре да се познава историята. Норвежците са горди с това, смятат го са нещо много специфично и въпреки че се отделя значителен финансов ресурс, те не искат да променят тази „ситуация“.
Интересното е, че диалектите не само са многобройни, но и журналистите в радиото и в телевизиите говорят на своя диалект.
Равнопоставеността на езиковите форми е въведена със закон от 1887 г. Тя се вижда не само на паспортите, но и на пощенските марки.
Всяка община определя коя от формите на писмения език ще е основна.
За разлика от датския или шведския език, когато норвежците заемат дума от друг език, те променят правописа според собствената специфика.
Чуйте целия разговор на Гергана Гайдарова с гл. ас. Антония Господинова и ще научите още какво е НУРЛА и как допринася за бума на норвежката литература в света.