На заседанието през октомври членовете на ЕЦБ са били на различни позиции за това дали да бъде определена конкретна дата, на която да бъде сложен край на програмата за закупуване на облигации, известна като "количествени улеснения", показват оповестени в четвъртък протоколи от последната среща на европейските централни банкери.
На 26-и октомври ЕЦБ обяви, че ще удължи с девет месеца действието на програмата за покупки на еврооблигации до края на септември 2018-а година, но от януари догодина ще забави темпа на ежемесечните си покупки до 30 млрд. евро от настоящите 60 млрд. евро.
Оповестеният днес протокол от тази среща обаче показва, че президентът на ЕЦБ Марио Драги сякаш е надхвърлил, това което е било договорено, заявявайки на последвалата заседанието през октомври пресконференция, че програмата за "количествени улеснения" определено може да продължи и след следващия септември.
Програмата няма да спре внезапно, никога нашето мнение не е било, че трябва да спре внезапно, посочи Драги. Това негово твърдение помогна тогава за смекчаване на ефекта от решението на ЕЦБ да намали рязко размера на ежемесечните покупки на облигации. Веднага след октомврийското заседание на ЕЦБ еврото отслабна за кратко, а цените на държавните облигации в еврозоната се повишиха (доходността им се понижи), тъй като инвеститорите заложиха, че централната банка ще изчака по-дълго от очакваното, преди да започне да повишава лихвените проценти.
Стенограмата от това заседание обаче показва, че някои от членовете на ЕЦБ са призовали за ясна крайна дата за "количествените улеснения", именно поради това, че липсата на конкретен краен срок може да генерира очаквания за по-нататъшно удължаване на самата програма.
Подобни разширявания на програмата за покупки на активи не изглеждат оправдани при липсата на сериозни нови шокове, отчитат оповестените днес протоколи.
В интервю по-рано тази седмица, Беноа Кьоре от шестчленното изпълнително бюро на ЕЦБ, изрази надежда, че това удължаване на програмата за "количествените улеснения" ще бъде последно.
Допълнителен знак за различните виждания в рамките на ЕЦБ са и твърденията на някои от членовете на банката, че тя трябва да прекрати да обвързва покупки си на активи с поведението на инфлацията и вместо това да се позовават на цялостната си позиция по отношение на паричната политика.
Дебатът на заседанието през октомври сякаш подчертава разделението в рамките на Управителния съвет на ЕЦБ и предполага, че всяко евентуално по-нататъшно разширяване на схемата за закупуване на активи ще срещне твърда опозиция, дори ако инфлацията в еврозоната не успее да достигне през следващите няколко години целевото ниво от малко под 2 на сто.
