Радост от/на/във вярата

От 4 ноември, всеки делничен ден, от 21.20 часа, четем „Първият рожден ден” от Теодора Димова

| обновено на 07.12.17 в 10:35
Снимка: Емил Николов

Няма сякаш, пък и едва ли би могло да има, по-подходящо време от годината от времето току преди Рождество Христово, за да се докоснем до най-новата книга на Теодора Димова „Първият рожден ден” и на „Радиоколекцията” по нея, изработена от екип „Драматургични форми“ на програма „Христо Ботев“. Най-подходящо е това време не заради друго, а защото с цялото си същество книгата е обърната към Коледа, взряна е в Коледа, писана е дори, ако щете, заради Коледа. Коледата, Рождеството на Божия Син, е свят ден, който трябва да се ознаменува, длъжни сме да го ознаменуваме. Разбира се, правим го с празнична трапеза, с четенето на Господнята молитва пред всичките ни близки и заедно с всичките ни близки, с прекадяването на стаите и къщата, с изтеглянето на късметите и спазването на постната вечеря, но за Теодора Димова всичко това не е сякаш достатъчно; достатъчното ще е, когато отговорим на Божието въплътяване в човек с текст, който да отвърне на благата вест по същия благовестен начин. Такъв жест е „Първият рожден ден” – благодарност за Боговъплъщението.

Всъщност Теодора Димова извършва нещо, на което от либертианските литературни среди едва ли би се погледнало с добро око, едва ли от тях би се възприело безрезервно – да описва със средствата на литературата евангелската истина. Агностицизмът и атеизмът, както и една повече битова, отколкото същностна вяра така са приклещили съвремието, особено съвремието на Европа, че наистина се чудиш как е възможно с толкова скептицизъм, лаицизъм, че дори и цинизъм да се оформят високи стойности на живеенето, да го бъде човекът не според нормите на материалното и потреблението, а според духовното и възвишеното. Капан, всеобхватен капан... И колко всеобхватен е той, личи във всеки ред на Мишел Уелбек, който, според мен, не е писател на политическите предупреждения и мрачните анти-утопии, а е (о)писател на тъкмо този ръждив капан, сгърчил агностичното общество... 

При Теодора Димова не стоят така нещата, тя е убедена, че вярата е ценност и тъкмо тази ценност тя настоява да утвърди със своите книги. Или, инак изречено, Теодора Димова вярва и вярва не само като редови вярващ, който спазва ритуалите, ходи на черква и се моли пред изображението на Христос, Богородица и светците; тя вярва и като изповеден писател, който с писмото си желае да изяви, заяви и обяви тази своя вяра. И то въпреки знанието ѝ, че вероятно би изглеждала най-малкото наивна, да не кажа нескопосна в очите на възвишено-ироничните интелектуалци-неверници. Когато из Санкт Петербург се разчува, припомня руският литературен историк Павел Басинский, че Лев Толстой променил възгледите си за изкуството, религията и т.н. в посока на християнската вяра, из Санкт Петербург се разчува, че той бил „сошел с ума”. Да, дава си сметка Теодора Димова за възможния порой от сходни подигравки и неразбиране, който би могъл да се изсипе върху нея, от опасността и тя да бъде обявена за загубила ума си. Признава: „Да пишеш за християнската вяра в XXI век е трудна, неблагодарна и пагубна писателска стратегия. Но за мен – единствено смислената.” Май по същия начин както в първите дни на християнството е трябвало да си готов за изпитания, да те подложат на изпитания, на изпитания и изтезания, за да защитиш вярата си, така и днес трябва да си готов за същото, за да докажеш и защитиш вярата си.

Теодора Димова обаче приема тази опасност, привлича я върху себе си, не се страхува да носи този кръст, защото така е в християнството – всеки си носи кръста. А нейният е да инкрустира в литературната сграда евангелската истина по един същностно литературен начин, тоест изящно и красиво. Казвал съм го много пъти, но няма да ми омръзне да го казвам и приказвам отново: онова, което тя прави в територията на литературата, е уникално по своето съдържание и по своя залог – да говори за Евангелието по литературен начин без да го поставя под съмнение, без да го ревизира. Ние знаем какви ли не романи, където се излага било „Евангелие според Пилат”, било „Евангелие според Мария Магдалена”, било „Евангелие според Юда”, Жозе Сарамагу написа дори „Евангелие според Иисус Христос”, а Никос Казандзакис – „Последното изкушение” (от тази перспектива погледнато „Майстора и Маргарита” е също донякъде алтернативен прочит на евангелския текст). Никой обаче, никой писател, поне доколкото на мен ми е известно, не пише „Евангелие според Евангелието”. Е, нашата Теодора Димова го прави, българката Теодора Димова пише на български език Евангелие според Евангелието. И го пише с блестящ стил…
Тази книга е писана заради радост и с радост, за да зарадва и нас, защото – вярвам в това – радостта на вярата, радостта от вярата, радостта във вярата ще спаси света...












Още от категорията

Пътуващата изложба „Свидетели: Памет на концлагера „Белене” е в София

Първата по рода си пътуваща изложба „Свидетели: Памет на концлагера „Белене”, посветена на жертвите на най-големия лагер за политически противници на тоталитарното управление на БКП, тръгва от сградата на Държавния архив в София. Президентът  Петър Стоянов  използва  ефира на предаването "Хоризонт до обед" за да благодари  на всички..

публикувано на 11.12.17 в 13:25

Излезе от печат книгата на Тодор Радев "Един пояс, един път"

Журналистът от Радио Китай за чужбина Тодор Радев представя книгата си "Един пояс, един път". За предаването "Хоризонт до обед"  той разясни основите на едноименната китайска инициатива: Една от основните цели на тази инициатива е да преодолеем сегашната нестабилност в света,  причинена от структурни проблеми в Западния свят, които, според..

публикувано на 11.12.17 в 11:30

Необикновените приключения на футболиста Нане Стоичко

Един български футболен талант броди по Европата и света, като хвърля в недоумение всички със своите подвизи. В неговата родина възторжени спортни репортери разказват за похожденията му в кръчмата „Весела България”. Действащи лица: Нане Стоичко - голмайстор, международна футболна звезда Руси Банков - лицензиран футболен агент Стойне Никодимов - деятел,..

публикувано на 11.12.17 в 10:20

Емилия Арабаджиева показва "Пеперудени целувки"

Коледна изложба живопис на Емилия Арабаджиева се открива в галерия „Сигна“ в Гранд хотел Пловдив. Експозицията е с надслова „Пеперудени целувки“ със сюжети, в които доминира светлина, топлина, танц и любов - споделя художничката.

публикувано на 11.12.17 в 06:38
Небостъргачите на нощна Доха – поглед от залива Корниш

Българка ще измине 11 хиляди км из Африка с велосипед, на пазар за соколи в Доха и авторът на „Тютюн” – съсед на музея „Прадо”

„Покана за пътуване”, по-известно като антидот срещу скуката в неделната вечер, отвежда слушателите си до … „мол” за соколи в Доха, столицата на Катар.  Там има само два сезона – горещ и много горещ и само два исторически периода – преди да открият нефта и след това. През лятото температурите достигат до 55 градуса, което при влажност от 90 процента..

публикувано на 10.12.17 в 19:10
Фотоколаж: Даниела Манолова.

Да, аз твърдя това - няма добродетели, ако няма безсмъртие, Братя Карамазови

Подгряваща съзерцателно-вглъбяваща седмица от руски класически произведения бележи приближаването на Коледа в мисловно-духовен план. Автори като Толстой, Гогол и Достоевски, подкрепени от великолепна радиорежисьорска работа и страхотни актьори, ще бъдат представени в Запазена марка Радиотеатър от 2.00 през нощта. И нещо повече. Гаранция за качеството на..

публикувано на 10.12.17 в 09:30
Рубен Йостлунд

"Квадратът" на Рубен Йостлунд е големият победител на 30-ите Европейски филмови награди

"Квадратът" на шведския режисьор Рубен Йостлунд стана големият победител на снощната церемония на 30-ите Европейски филмови награди, съобщи ДПА. Номинираният за "Оскар" филм, който вече спечели "Златната палма" на фестивала в Кан през май, обра наградите за най-добър европейски филм на годината, за най-добра европейска комедия и за най-добър..

публикувано на 10.12.17 в 08:34