Радост от/на/във вярата

От 4 ноември, всеки делничен ден, от 21.20 часа, четем „Първият рожден ден” от Теодора Димова
| обновено на 02.01.18 в 09:01
Снимка: Емил Николов

Няма сякаш, пък и едва ли би могло да има, по-подходящо време от годината от времето току преди Рождество Христово, за да се докоснем до най-новата книга на Теодора Димова „Първият рожден ден” и на „Радиоколекцията” по нея, изработена от екип „Драматургични форми“ на програма „Христо Ботев“. Най-подходящо е това време не заради друго, а защото с цялото си същество книгата е обърната към Коледа, взряна е в Коледа, писана е дори, ако щете, заради Коледа. Коледата, Рождеството на Божия Син, е свят ден, който трябва да се ознаменува, длъжни сме да го ознаменуваме. Разбира се, правим го с празнична трапеза, с четенето на Господнята молитва пред всичките ни близки и заедно с всичките ни близки, с прекадяването на стаите и къщата, с изтеглянето на късметите и спазването на постната вечеря, но за Теодора Димова всичко това не е сякаш достатъчно; достатъчното ще е, когато отговорим на Божието въплътяване в човек с текст, който да отвърне на благата вест по същия благовестен начин. Такъв жест е „Първият рожден ден” – благодарност за Боговъплъщението.

Всъщност Теодора Димова извършва нещо, на което от либертианските литературни среди едва ли би се погледнало с добро око, едва ли от тях би се възприело безрезервно – да описва със средствата на литературата евангелската истина. Агностицизмът и атеизмът, както и една повече битова, отколкото същностна вяра така са приклещили съвремието, особено съвремието на Европа, че наистина се чудиш как е възможно с толкова скептицизъм, лаицизъм, че дори и цинизъм да се оформят високи стойности на живеенето, да го бъде човекът не според нормите на материалното и потреблението, а според духовното и възвишеното. Капан, всеобхватен капан... И колко всеобхватен е той, личи във всеки ред на Мишел Уелбек, който, според мен, не е писател на политическите предупреждения и мрачните анти-утопии, а е (о)писател на тъкмо този ръждив капан, сгърчил агностичното общество... 

При Теодора Димова не стоят така нещата, тя е убедена, че вярата е ценност и тъкмо тази ценност тя настоява да утвърди със своите книги. Или, инак изречено, Теодора Димова вярва и вярва не само като редови вярващ, който спазва ритуалите, ходи на черква и се моли пред изображението на Христос, Богородица и светците; тя вярва и като изповеден писател, който с писмото си желае да изяви, заяви и обяви тази своя вяра. И то въпреки знанието ѝ, че вероятно би изглеждала най-малкото наивна, да не кажа нескопосна в очите на възвишено-ироничните интелектуалци-неверници. Когато из Санкт Петербург се разчува, припомня руският литературен историк Павел Басинский, че Лев Толстой променил възгледите си за изкуството, религията и т.н. в посока на християнската вяра, из Санкт Петербург се разчува, че той бил „сошел с ума”. Да, дава си сметка Теодора Димова за възможния порой от сходни подигравки и неразбиране, който би могъл да се изсипе върху нея, от опасността и тя да бъде обявена за загубила ума си. Признава: „Да пишеш за християнската вяра в XXI век е трудна, неблагодарна и пагубна писателска стратегия. Но за мен – единствено смислената.” Май по същия начин както в първите дни на християнството е трябвало да си готов за изпитания, да те подложат на изпитания, на изпитания и изтезания, за да защитиш вярата си, така и днес трябва да си готов за същото, за да докажеш и защитиш вярата си.

Теодора Димова обаче приема тази опасност, привлича я върху себе си, не се страхува да носи този кръст, защото така е в християнството – всеки си носи кръста. А нейният е да инкрустира в литературната сграда евангелската истина по един същностно литературен начин, тоест изящно и красиво. Казвал съм го много пъти, но няма да ми омръзне да го казвам и приказвам отново: онова, което тя прави в територията на литературата, е уникално по своето съдържание и по своя залог – да говори за Евангелието по литературен начин без да го поставя под съмнение, без да го ревизира. Ние знаем какви ли не романи, където се излага било „Евангелие според Пилат”, било „Евангелие според Мария Магдалена”, било „Евангелие според Юда”, Жозе Сарамагу написа дори „Евангелие според Иисус Христос”, а Никос Казандзакис – „Последното изкушение” (от тази перспектива погледнато „Майстора и Маргарита” е също донякъде алтернативен прочит на евангелския текст). Никой обаче, никой писател, поне доколкото на мен ми е известно, не пише „Евангелие според Евангелието”. Е, нашата Теодора Димова го прави, българката Теодора Димова пише на български език Евангелие според Евангелието. И го пише с блестящ стил…
Тази книга е писана заради радост и с радост, за да зарадва и нас, защото – вярвам в това – радостта на вярата, радостта от вярата, радостта във вярата ще спаси света...




























































Още от категорията
Михаил Вешим

Михаил Вешим е Разказвач на месеца в Столичната библиотека

На 21 февруари от 18.30 ч. в Литературния клуб на Столичната библиотека Михаил Вешим ще разговаря със себе си, защото иска да има интелигентен събеседник. По тази причина в разговора ще се включи и публиката. Входът е безплатен, а книгите му ще бъдат изложени във витрина на втория етаж през целия февруари. Михаил Вешим /иначе Михаил Мишев/ е..

публикувано на 19.02.18 в 13:38

Темата за младостта разглежда изложбата "Youthexibition"

Темата за младостта е разглежда изложбата "Youthexibition", която е в галерия "Червената точка" до 3-и март. В предаването "Хоризонт до обед" кураторът Теодора Константинова обясни:   Младостта може да е много разнообразна и именно затова се занимаваме с тази тема в нашата изложба "Младост" или на английски "Youthexibition" или “You, the..

публикувано на 19.02.18 в 12:24

Адриана Чернин – изгубена в безкрайността на орнамента

До 10 март наскоро откритата софийска галерия „Структура“ предлага на вниманието на своите посетители изложбата на Адриана Чернин „Отклонения“. В нея могат да се видят съвсем нови творби, създадени специално за пространството на галерията. То много ме вдъхнови с архитектурната си цялост. От една страна има характер на зала, от друга –..

публикувано на 19.02.18 в 12:23
Катя Гумнерова

Гост в "Часът на думите" - Катя Гумнерова

Катя Гумнерова e известна публицистка и киносценаристка. Родена e в Пловдив, но още от ученическите си години живее със семейството си в София. Следва в Академията за театрално и филмово изкуство към ДЕФА в Бабелсберг, край Берлин. Впоследствие завършва ВГИК в Москва. Съсценаристка е заедно с Рустам Ибрахимбеков на игралния филм “Споделена любов”,..

публикувано на 19.02.18 в 11:15

Choose Training – в галерия Credo Bonum

Едноименната видеоинсталация, представена за първи път във Варна – в Contemporary Space – през 2014, е посветена на градския живот в автоматизиран режим. В трите големи синхронизирани прожекции се редуват светещи реклами, пусти офиси, интериори и архитектурни елементи, които понякога са в диалог с рекламите. Хората участват в това автоматизирано..

публикувано на 19.02.18 в 10:30

"Три билборда извън града" на режисьора Мартин Макдона е големият победител сред отличените от БАФТА

Филмът "Три билборда извън града" на режисьора Мартин Макдона е големият победител сред отличените от Британската академия за кино и телевизия (БАФТА), предаде Асошиейтед прес. Филмът за съкрушена майка, която търси справедливост и настоява да се сложи край на тормоза, неравенството и посегателствата, бе удостоен с пет награди на БАФТА на снощната..

публикувано на 19.02.18 в 08:01

В „Покана за пътуване”: Иван и Андрей издадоха „Левски – другото име на свободата”, Светлана Тилкова-Алена за Виенския бал и Бутан – страната на лютивото щастие

От сутринта отвсякъде ни припомнят, че днес е 18 февруари, денят, в който се навършват 145 години от кончината на Апостола на свободата, но замислете се какво знаете за него освен няколко учебникарски факта и фразата „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя – губя само себе си”. Може би на всички ни е време да се задълбочим в книгата на проф. Пламен..

публикувано на 18.02.18 в 19:05