Антигона е сред героичните образи в гръцката митология. Креон, който се слави като справедлив цар на Тива, е забранил да бъде погребан един от братята на Антигона, Полиник. Антигона не се подчинява, за нея гласът на кръвта, семейната чест, божествените закони са над волята на Креон. За неподчинението си е осъдена да бъде погребана жива.
Героизмът на Антигона изпъква особено силно в сравнение с плашливата си сестра Исмена, която е склонна да се подчини на царската воля. Този контраст е използван в операта на Карл Орф, а 14 години по-късно – и в „Антигона 43“ на Любомир Пипков. Пипков създава операта си по време, когато са на почит всякакви произведения на изкуството, възхваляващи събития, свързани с т.н. антифашистка борба. Половин век по-късно, очистена от патоса на първоначалното ѝ представяне (1963 г.), операта зазвучава като типична епическа творба: героите и постъпките им, които, всъщност, не са особено конкретизирани, могат да бъдат отнесени към всяка епоха, към всяко историческо събитие.
В предаванията ще звучат фрагменти от оперите на Орф и Пипков, както и от едноименни опери на Глук и Йозеф Мисливечек – героичните сюжети са особено характерни за оперите на класицизма.
понеделник, 4 и 11 декември, от 17.30 часа
