Калинка Вълчева: „Песента и сцената са моят живот“

Снимка: личен архив

Забележителен е професионалният път на народната певица Калинка Вълчева. Искрящият й звънък сопранов глас приковава вниманието на слушателя. С лекота извайва сложния орнамент в бавните песни, но пъргаво влиза в типичните за родния ѝ край ритми на ръченика, данеца, сборенката. Добруджанската песенна традиция е изворът на огромния репертоар на Калинка Вълчева, чиито записи във фонда на БНР надвишават двеста и са еталон за стилова чистота и музикална изящност. Аранжиментите на песните са дело на изтъкнатите композитори в народната музика: Коста Колев, Стефан Кънев, Христофор Раданов. Прочутата ни певица търси автентичното звучене на добруджанската песен под съпровод само на кавал или на  камерните инструментални групи, така характерни за музикалния диалект на фолклорната област. Но и при концертните и студийните си изяви с чуждестранни музиканти и оркестри тя остава вярна на самобитното звучене на родните песни.




През 2017 г. Калинка Вълчева отбелязва две важни годишнини в своя живот – 75 житейски години, и 55 от тях, преминали под знака на изпълнителското ѝ изкуство. Песенната диря тръгва от родното с. Сърнец и преминава през хора на Ансамбъл за народни песни при БНР, известен с името „Мистерията на българските гласове“ и носител на „Грами“ (1990 г.). Следва английският период в Ковънтри с многобройни концерти и турнета из Европа, които осъществява заедно със съпруга си Мартин Дженкинс Martin Jenkins (продуцент и изпълнител на мандолина, виола, флейта), за да се завърне отново в обичната Добруджа, където днес продължава да пее и да учи талантливите добруджанчета. Признателните ѝ съграждани организираха поредица от концерти в чест на именитата певица – с нейно участие, както и на нейни колеги в градовете Добрич и Тервел.




Хората, с които съм тръгнала по този път – споделя Калинка Вълчева – са моята майка, лелите, баба ми Велика също е пеела много хубаво, без нея сватба, кръщене не е ставало. В моето село, в моя род винаги звучеше музика, те бяха и добри танцьори. Като тръгнах на училище, моят учител Кирил Стефанов, когото никога няма да забравя, отделяше време за мен и се радваше, че пея. От II клас ме взеха за солистка на пионерския хор. Стъпка по стъпка стигнах до Дирекция „Музика“(която организираше концертния живот в страната). Пътувах с най-известните изпълнители: Илия Аргиров, Соня Кънчева, Мита Стойчева, с оркестър „Хоро“. Много съм им благодарна, те ме изведоха на голямата сцена. Пътувах и с Йовчо Караиванов, Стайка Гьокова, които казваха, че моето място е в радиоансамбъла. Когато се явих на тридневния конкурс, обявен за една певица в групата на първи сопрани, заедно с мен имаше около 60 жени. След като ме чуха, диригентът Коста Колев специално дойде да ме поздрави с думите:“Ти ще бъдеш“. Така се сбъдна моята мечта. Винаги съм харесвала звучността на нашия хор. Няма да забравя първото ми соло, първата песен, която запях още първата седмица на „Трепнала е равна нива“.




Последваха много награди, конкурси – наши и международни – спомня си певицата. – Няма да забравя един конкурс в Тунис през 1969 г., когато се явиха певци от 22 държави и аз взех първа награда. Трябваше да приготвя една песен от Тунис за 2 дни. Когато я изпях, публиката стана на крака. В надпреварата за професионални изпълнители и ансамбли взех две първи награди – за турлашките песни на квартета с мое участие и като солистка. Имам интересни спомени и с английските и френските музиканти, с които работих в годините. Добре се разбирахме, получаваха се интересни неща. Във Франция съм работила с три групи. В Бретан оркестърът беше от 16 души, имахме много концерти по големи зали. Също съм пяла с оркестър „Тополово“, съставен от френски музиканти, които изпълняват само българска народна музика. Групата носи името на едно пловдивско село. Сега продължавам да пея с оркестър „Бисери“, работя с лекота и удоволствие. Моите добруджанци изразиха уважението си към мен. Вече съм почетен гражданин на гр. Тервел. Детско-юношеският ансамбъл в града носи моето име, също така и пенсионерски клуб в Добрич, групата за автентичен фолклор в тервелското с. Кладенци. Моето име носи и детска градина „Калинка“. С децата работя много добре. Радват ме с успехите си Донко Марков, Петя Панева, Мария Стефанова. Всички те пеят моите песни. Мисля, че Петя Панева ще наследи това, което аз съм правила и ще върви по моя път. Както на времето казаха за мен: „роди се Вълкана Стоянова“. Аз сега казвам: „Роди се Калинка Вълчева“. Няма да се притеснявам. Знам, че има кой да върви след мен“.

За много години на една от най-успешните ни и гласовити певици Калинка Вълчева!




Още от категорията
Георги Корназов е оставил временно тромбона, за да разговаря с водещия на Слънчев джаз+ Людмил Фотев

Георги Корназов квартет във Второ студио на БНР

25 години Джаз+ с миниконцерт на Георги Корназов квартет във Второ студио на БНР с участието на Александър Логозоаров - китара, Борис Таслев - контрабас, Атанас Попов - барабани и Любомир Цанев - пиано, както и обещания от миналия път документален запис на проекта на Гийом дьо Шаси, Кристоф Марге и Анди Шепърд „Писма до Марлене” от тазгодишния..

публикувано на 28.05.18 в 11:28

Елементите

В странстването ни между седемнайсетото и двайсет и първото столетие ви поднасяме музикални скици на природата през нейните четири елемента: въздух, огън, вода и земя. Диригентът Кристофър Хогуд (Christofer Jarvis Haley Hogwood, 1941-2014) със знаменития ансамбъл „Академия за старинна музика“ през 1978 г. записва две сюити из два барокови балета,..

публикувано на 28.05.18 в 09:35

След повече от четвърт век Вагнеровият „Лоенгрин“ се завърна в „Ла Моне“

Кореспондентът на „Неделен следобед“ в Белгия – Милен Венков, споделя впечатленията си от новата постановка на една от най-обичаните и най-често представяни Вагнерови романтични опери в Брюксел. Главният диригент на Кралския театър „Ла Моне“ – Ален Айтиноглу, е осъществил музикалното ръководство, сценичната реализация е била на французина Оливие Пи,..

публикувано на 27.05.18 в 12:05
Александрина Симеон

Александрина Симеон: Животът е като вода

Преди шест години - през 2012 г., на сцената на джаз фестивала в Банско за първи път пред българска публика излезе Александрина Симеон . Тя живее от шестгодишна в Германия, но въпреки това говори и пее на български. На тазгодишния 21-ви джаз фестивал в Банско отново ще бъде гост, като в квинтета й ще има нов член - джаз тромпетистът Бени Браун, който..

публикувано на 27.05.18 в 10:10
Петър Ступел (вляво) и Атанас Бояджиев

Приятели – трета част

Приятели Казвам аз „приятел пръв“, казваш ти „приятел пръв“, казваме „приятел пръв“, но защо е той такъв? Затова, че пръв полита в огъня да те спаси, пръв и без да се запита прав ли си, или не си. Пръв за теб леда пролазва; пръв за теб пролива кръв – ето за това се казва, че приятелят е „пръв“!                        (от спектакъла „Бяла приказка“)..

публикувано на 26.05.18 в 14:25
Композиторът Стефан Димитров и Дарина Маринова в студиото на „Артефир“

„Сънят на Пилат“ – симфонична творба от Стефан Димитров

На 29 май от 19 часа в зала „България“ композиторът Стефан Димитров ще представи пред публика най-новото си произведение – симфоничната творба „Сънят на Пилат“. А пловдивската публика ще има възможност да се наслади на музикалната премиера на 13 юни в Античния театър. Вдъхновението за „Сънят на Пилат“ е от литературния шедьовър на Михаил Булгаков..

публикувано на 26.05.18 в 08:45
euroradio

В Москва започва ежегодният фолклорен фестивал на Еврорадио

В Москва започва ежегодният фолклорен фестивал на Еврорадио.  Българското национално радио участва  в тазгодишния  фолклорен фестивал на Европейския съюз за радио и телевизия с квартет "Българка Джуниър" - Христина Анастасова, Елена Беделева, Фанка Койнарова и Тонка Колева в съпровод на Темелко Иванов и Ивелин Божанов ще представят народни песни от..

публикувано на 26.05.18 в 08:45