Калинка Вълчева: „Песента и сцената са моят живот“

Снимка: личен архив

Забележителен е професионалният път на народната певица Калинка Вълчева. Искрящият й звънък сопранов глас приковава вниманието на слушателя. С лекота извайва сложния орнамент в бавните песни, но пъргаво влиза в типичните за родния ѝ край ритми на ръченика, данеца, сборенката. Добруджанската песенна традиция е изворът на огромния репертоар на Калинка Вълчева, чиито записи във фонда на БНР надвишават двеста и са еталон за стилова чистота и музикална изящност. Аранжиментите на песните са дело на изтъкнатите композитори в народната музика: Коста Колев, Стефан Кънев, Христофор Раданов. Прочутата ни певица търси автентичното звучене на добруджанската песен под съпровод само на кавал или на  камерните инструментални групи, така характерни за музикалния диалект на фолклорната област. Но и при концертните и студийните си изяви с чуждестранни музиканти и оркестри тя остава вярна на самобитното звучене на родните песни.




През 2017 г. Калинка Вълчева отбелязва две важни годишнини в своя живот – 75 житейски години, и 55 от тях, преминали под знака на изпълнителското ѝ изкуство. Песенната диря тръгва от родното с. Сърнец и преминава през хора на Ансамбъл за народни песни при БНР, известен с името „Мистерията на българските гласове“ и носител на „Грами“ (1990 г.). Следва английският период в Ковънтри с многобройни концерти и турнета из Европа, които осъществява заедно със съпруга си Мартин Дженкинс Martin Jenkins (продуцент и изпълнител на мандолина, виола, флейта), за да се завърне отново в обичната Добруджа, където днес продължава да пее и да учи талантливите добруджанчета. Признателните ѝ съграждани организираха поредица от концерти в чест на именитата певица – с нейно участие, както и на нейни колеги в градовете Добрич и Тервел.




Хората, с които съм тръгнала по този път – споделя Калинка Вълчева – са моята майка, лелите, баба ми Велика също е пеела много хубаво, без нея сватба, кръщене не е ставало. В моето село, в моя род винаги звучеше музика, те бяха и добри танцьори. Като тръгнах на училище, моят учител Кирил Стефанов, когото никога няма да забравя, отделяше време за мен и се радваше, че пея. От II клас ме взеха за солистка на пионерския хор. Стъпка по стъпка стигнах до Дирекция „Музика“(която организираше концертния живот в страната). Пътувах с най-известните изпълнители: Илия Аргиров, Соня Кънчева, Мита Стойчева, с оркестър „Хоро“. Много съм им благодарна, те ме изведоха на голямата сцена. Пътувах и с Йовчо Караиванов, Стайка Гьокова, които казваха, че моето място е в радиоансамбъла. Когато се явих на тридневния конкурс, обявен за една певица в групата на първи сопрани, заедно с мен имаше около 60 жени. След като ме чуха, диригентът Коста Колев специално дойде да ме поздрави с думите:“Ти ще бъдеш“. Така се сбъдна моята мечта. Винаги съм харесвала звучността на нашия хор. Няма да забравя първото ми соло, първата песен, която запях още първата седмица на „Трепнала е равна нива“.




Последваха много награди, конкурси – наши и международни – спомня си певицата. – Няма да забравя един конкурс в Тунис през 1969 г., когато се явиха певци от 22 държави и аз взех първа награда. Трябваше да приготвя една песен от Тунис за 2 дни. Когато я изпях, публиката стана на крака. В надпреварата за професионални изпълнители и ансамбли взех две първи награди – за турлашките песни на квартета с мое участие и като солистка. Имам интересни спомени и с английските и френските музиканти, с които работих в годините. Добре се разбирахме, получаваха се интересни неща. Във Франция съм работила с три групи. В Бретан оркестърът беше от 16 души, имахме много концерти по големи зали. Също съм пяла с оркестър „Тополово“, съставен от френски музиканти, които изпълняват само българска народна музика. Групата носи името на едно пловдивско село. Сега продължавам да пея с оркестър „Бисери“, работя с лекота и удоволствие. Моите добруджанци изразиха уважението си към мен. Вече съм почетен гражданин на гр. Тервел. Детско-юношеският ансамбъл в града носи моето име, също така и пенсионерски клуб в Добрич, групата за автентичен фолклор в тервелското с. Кладенци. Моето име носи и детска градина „Калинка“. С децата работя много добре. Радват ме с успехите си Донко Марков, Петя Панева, Мария Стефанова. Всички те пеят моите песни. Мисля, че Петя Панева ще наследи това, което аз съм правила и ще върви по моя път. Както на времето казаха за мен: „роди се Вълкана Стоянова“. Аз сега казвам: „Роди се Калинка Вълчева“. Няма да се притеснявам. Знам, че има кой да върви след мен“.

За много години на една от най-успешните ни и гласовити певици Калинка Вълчева!




Още от категорията
Сцена от операта

Знаменитият Джанлуиджи Джелмети дирижира „Тоска“ в Лиеж

В края на ноември Кралската опера на Валония в Лиеж зарадва оперните любители с девет представления на шедьовъра на Джакомо Пучини „Тоска“. Една от най-играните опери по световните сцени, която с вълнуващата си интрига държи в плен зрителя от началото до края. Страстна и своенравна оперна дива, вдъхновен и свободолюбив художник, безскрупулен и жесток шеф..

публикувано на 09.12.18 в 12:00

Звукови хроники „Фолклор и композиторско творчество“ – звуци от Аржентина

Процесите на изграждането на аржентинската професионална музикална култура са като при всяка млада национална култура – в т.ч. и българската: дълбока връзка с националния фолклор във всички пластове и разновидности. Т.н. генерацията на столетието – композиторите, чийто творчески разцвет съвпада със столетието на аржентинската независимост (1816 г.)..

публикувано на 09.12.18 в 10:30
Армел Дюпа в Първо студио на БНР

Армел Дюпа и Ибраим Маалуф - от концерти, плюс нова продукция на Де-Фаз и Бирели Лагрен

Слънчев джаз+ на 9 декември започва на концертна вълна. Импровизациите на Армел Дюпа в Първо студио на БНР и част от разговора ни с него, когато обръщаме внимание на един от първите ни кръстници - Мишел Петручани. Продължението е с многохилядния концерт на Ибраим Маалуф от 14.12.16 г. в Париж, току-що излязъл в троен албум. Във втората част..

публикувано на 09.12.18 в 07:20
Мичо Димитров - Музикант на годината 2013

Цигуларят Мичо Димитров с изложба в Галерия “България”

Най-добрият художник сред цигуларите и най-добрият цигулар сред художниците - този шеговит израз подхожда напълно на Мичо Димитров, който неведнъж е показвал възможностите си пред почитателите на изобразителното изкуство. На 28 ноември беше открита и първата му изложба в галерията на Концертен комплекс “България”, където, по думите на цигуларя, като..

обновено на 08.12.18 в 19:53
Ре Лема

Ре Лема и българските гласове

Ре Лема е композитор и пианист от Конго. В началото на 90-те е един от първите, които включват български хорове, вплитайки ги заедно с афро-ритми в произведенията си. Гласовете на Ансамбъл „Пирин“ звучат в албумите му, певиците гостуват на турнетата му, самият Ре пее на български. Четвърт век по-късно се срещаме отново във Франция, гледаме заедно..

публикувано на 08.12.18 в 15:35

Мария Калас: Не съм певица, която играе, а актриса, която пее!

Наричат я „Божествената“. Най-голямата актриса и певица на всички времена. А гласът й: необикновен! С тъмнооцветен леко металичен тембър, с изключителни драматични възможности. Нестандартен, нетрадиционен глас в смисъл на класически красив светъл сопран, на който можеш да се любуваш безметежно… Не, гласът на Калас по всеобщо мнение провокира дръзко и..

публикувано на 08.12.18 в 09:00

20 години заедно на сцената

На 8-ми декември звездите на Националния музикален театър "Стефан Македонски" Катерина Тупарова и Александър Мутафчийски празнуват 20 години заедно на сцената. Те ще излязат на сцената в спектакъла на оперетата „Българи от старо време” на Асен Карастоянов в ролите на Иван и Янка.  Александър Мутафчийски ще изпълни за първи път любимата си роля в..

публикувано на 07.12.18 в 23:38