Да вградиш сянката си в музикалната сграда на радиото

Мирослав Данев
Снимка: семеен архив

Името на Мирослав Данев стои изписано върху стотици музикални записи във Фонотеката на БНР, но за всички, с които работеше и се срещаше ежедневно, той беше само Миро. И сега, когато се опитвам чрез неговите най-близки колеги и приятели-музиканти да изведа същественото от образа, който той остави, те отново говорят за Миро. Човек, за да бъде назоваван кратко и ясно от всички наоколо, означава, че има специална власт, роля и в случая тя не беше нито административна, нито се дължеше на външен артистизъм. Той реално присъстваше по своя категоричен начин в пространството на Първо студио и около него, беше ангажиран с него не с трудовия си договор, а с душата и сърцето си на музикант. Правеше всеки път възможното за него усилие да получи най-добрия резултат, най-доброто от изпълнителите, които записва. Създаваше благодатна връзка с творбата и композитора, присъстващ или не на записа, съвременник или отдавна живял, защото познаваше езика на стила, езика на музиката. Самият той „се изразяваше“ чрез него в композициите, които написа, без ни най-малко да натрапва присъствието си с графомански страсти, да „изработва“ композиторския си образ.
Изработването вървеше по линия на самото създаване на всяка една негова творба, задълбочено, грижливо и майсторски в най-добрите му опуси – сред тях са Via dolorosa, Сонатата за флейта и пиано, Струнния му квартет. Съзнанието му беше ангажирано с големите фундаментални образи, отпечатани в човешката история, в нейните противоречия, в моралното извисяване и падение, в загадката Бог и Вселена.
Опирайки се на традицията, в която вярваше, старателно усвояваше музикалния й език, за да го използва с цялата му мощ, ако му е необходимо. Но ако човек се заслуша внимателно ще открие във всяка негова творба един „оазис“ на душевна чистота, на благородна, ненатрапчива красота, на фина чувствителност и смирена, понякога мечтателна изящност. В „тези тактове“ ще можем винаги да го „срещнем“ отново, защото ни е трудно още да си представим, че това няма да стане във фоайето пред Първо студио.

вторник, 5 декември, от 19.20 часа

Още от категорията
Сцена от операта

Знаменитият Джанлуиджи Джелмети дирижира „Тоска“ в Лиеж

В края на ноември Кралската опера на Валония в Лиеж зарадва оперните любители с девет представления на шедьовъра на Джакомо Пучини „Тоска“. Една от най-играните опери по световните сцени, която с вълнуващата си интрига държи в плен зрителя от началото до края. Страстна и своенравна оперна дива, вдъхновен и свободолюбив художник, безскрупулен и жесток шеф..

публикувано на 09.12.18 в 12:00

Звукови хроники „Фолклор и композиторско творчество“ – звуци от Аржентина

Процесите на изграждането на аржентинската професионална музикална култура са като при всяка млада национална култура – в т.ч. и българската: дълбока връзка с националния фолклор във всички пластове и разновидности. Т.н. генерацията на столетието – композиторите, чийто творчески разцвет съвпада със столетието на аржентинската независимост (1816 г.)..

публикувано на 09.12.18 в 10:30
Армел Дюпа в Първо студио на БНР

Армел Дюпа и Ибраим Маалуф - от концерти, плюс нова продукция на Де-Фаз и Бирели Лагрен

Слънчев джаз+ на 9 декември започва на концертна вълна. Импровизациите на Армел Дюпа в Първо студио на БНР и част от разговора ни с него, когато обръщаме внимание на един от първите ни кръстници - Мишел Петручани. Продължението е с многохилядния концерт на Ибраим Маалуф от 14.12.16 г. в Париж, току-що излязъл в троен албум. Във втората част..

публикувано на 09.12.18 в 07:20
Мичо Димитров - Музикант на годината 2013

Цигуларят Мичо Димитров с изложба в Галерия “България”

Най-добрият художник сред цигуларите и най-добрият цигулар сред художниците - този шеговит израз подхожда напълно на Мичо Димитров, който неведнъж е показвал възможностите си пред почитателите на изобразителното изкуство. На 28 ноември беше открита и първата му изложба в галерията на Концертен комплекс “България”, където, по думите на цигуларя, като..

обновено на 08.12.18 в 19:53
Ре Лема

Ре Лема и българските гласове

Ре Лема е композитор и пианист от Конго. В началото на 90-те е един от първите, които включват български хорове, вплитайки ги заедно с афро-ритми в произведенията си. Гласовете на Ансамбъл „Пирин“ звучат в албумите му, певиците гостуват на турнетата му, самият Ре пее на български. Четвърт век по-късно се срещаме отново във Франция, гледаме заедно..

публикувано на 08.12.18 в 15:35

Мария Калас: Не съм певица, която играе, а актриса, която пее!

Наричат я „Божествената“. Най-голямата актриса и певица на всички времена. А гласът й: необикновен! С тъмнооцветен леко металичен тембър, с изключителни драматични възможности. Нестандартен, нетрадиционен глас в смисъл на класически красив светъл сопран, на който можеш да се любуваш безметежно… Не, гласът на Калас по всеобщо мнение провокира дръзко и..

публикувано на 08.12.18 в 09:00

20 години заедно на сцената

На 8-ми декември звездите на Националния музикален театър "Стефан Македонски" Катерина Тупарова и Александър Мутафчийски празнуват 20 години заедно на сцената. Те ще излязат на сцената в спектакъла на оперетата „Българи от старо време” на Асен Карастоянов в ролите на Иван и Янка.  Александър Мутафчийски ще изпълни за първи път любимата си роля в..

публикувано на 07.12.18 в 23:38