В началото се създаде напрежение. Още преди турския президент да се приземи на летището в Атина, в последния момент той даде интервю за гръцка телевизия с искане за ревизия на договора от Лозана, а това означава, че Анкара не се отказва от претенциите към няколко гръцки острова. Докато премиерът Ципрас сега запази дипломатичен тон, въпреки турските претенции, президентът Павлопулос не се въздържа. Той, като бивш преподавател по право, директно каза, че за Гърция темата за ревизия на границите не съществува. Президентът подкрепи Анкара за влизането на Турция в Европейския съюз, но при спазване на европейското законодателство.
На самата пресконференция сред срещите на Ердоган в Гърция обаче, турският президент вече твърдеше, че Турция няма териториални претенции към никоя съседна страна. По отношение на обединението на Кипър, основна тема в гръцката дипломация, се оказа, че са виновни кипърските гърци, които на референдума са гласували против условията за създаване на една държава или така наречения „План Анан“. Ципрас подчерта, обаче, че десетилетия продължава този проблем, но той съществува след турска военна окупация на част от острова.
Близки са позициите на двете страни след американския акт за признаване на Йерусалим за столица на Израел. Турския президент подчерта, че този град е духовен център на няколко религии, a не столица на една държава, докато Ципрас допълни, че този акт не допринася за мира в района и трябва да се следват решенията на ООН. Естествено беше застъпена и бежанската криза, като турската страна уточни, че Европейският съюз не е изпълнил изцяло задължението си по финансиране на престоя на 3 милиона бежанци на турска територия.
Засегната беше и темата за свободата на вероизповеданията в двете страни. Според Ердоган в Турция няма ограничаване на вероизповеданията. Ципрас отговори обаче с констатацията, че в Гърция има много джамии, но никой никога не би си позволил да води християнска литургия в мюсюлмански духовен храм, докато това се случва с катедралата „Света София“ в Истанбул. Тази тема е много болезнена за гръцката страна. В същото време дипломатите в Гърция например казват, че политиката се движи след енергетиката. И в тази сфера двете страни нямаха никакви различия. По тези теми работиха техническите екипи на двете страни. Работните групи разгледаха също няколко проекта, които са много важни не само за Гърция и Турция, но и за Балканите. Например бе обсъдено развитието на Трансадриатическия газопровод с азерски газ през Турция и Гърция към страните от Централна Европа. Изграждането на гръцка територия върви без закъснение. А проектът е изключително важен и за България, защото чрез връзката Комотини - Стара Загора България получава синьо гориво по този газопровод.
Работните групи разгледаха също един проект за фериботна връзка Солун – Измир. Тя е от значение не само за туристи, но и за трансфера на стоки от пристанище Солун, а българският бизнес също използва пристанището за доставка на стоки. Обсъди се и един железопътен проект – Солун – Истанбул. Той включва увеличаване на капацитета на железопътната връзка за трансфер на стоки. Гръцката страна по проекта предлага включване на България в тази железопътна връзка за товари и връзката да стане София - Солун – Истанбул. Обсъдиха се още и туризма, търговския обмен и възможности за увеличаване на оборота. И двете страни нямаха различия, но поне в Гърция посещението на Ердоган поне до този момент естествено е свързано и с много неочаквани и донякъде шокиращи неща, които постави турската страна, но се счита за един действително нов път в развитието на двете страни и приближаването на Турция към Европа.
В заключение Катя Пеева подчерта, че гръцкият президент Павлопулос, кой е много добър дипломат, не се е въздържал да реагира на турските териториални претенции, но веднага при следващата среща вече турската страна е променила отношението си по тълкуването на Лозанския договор. Според нея Турция отдавна има претенции към няколко гръцки острова, но това е невъзможно да се случи и въобще не е тема на разговор, а опозицията в Атина е реагирала остро след срещата на двамата президенти, а президентът Ципрас е изиграл ролята на пожарникар, за да може да намали напрежението и да се постигне един действително полезен резултат от тази среща след 65 години за двете страни и за мира в региона.
