От друга страна са и знак, че самите страни в региона търсят конкретните проекти. Според мен е значимо е, че не се робува на разделенията страни-членки и страни, които са на опашката за членство, тъй като проблемите имат конкретни измерения и те не признават тези институционални квалафикации.
Доколкото следя изказванията на Александър Вучич, той вижда Българското председателство като някаква възможност основни сръбски приоритети да бъдат придвижени - от една страна преговорният процес, но пак по-конкретно проектите, свързани с пътната инфраструктура и енергетиката.
Не мисля, че от европейска страна, а и от страна на балканските страни има някакво съмнение, че бъдещето на региона е интеграцията в Европейския съюз, изтъкна Бечев: Икономическите факти и социалната обвързаност на обществата, свързаността с Европейския съюз сочат тази посока.
По отношение на евроинтеграцията на региона анализаторът коментира още, че ,,част от отговора не е в Брюксел, не е свързан само с фондовете и средствата, които отпуска Европейската комисия": Отговорът е вътре в балканските страни - доколко те ще съумеят да изградят функциониращи институции, които гарантират върховенството на закона. Защото без този тип гаранции и условия, никой чуждестранен инвеститор, пък и публичните институции, които са въвлечени в този процес, няма да инвестират в региона. И тук е въпросът към балканските лидери - доколко те съумяват да осъществят и да гарантират някакъв напредък. За съжаление, ако видим данните на международни наблюдатели и агенции, които оценяват напредъка на демократичното развитие, налице е един отрицателен тренд - в качеството на съдебната власт в тези страни, свободата на медиите...
С други думи това, което се случва, е важно, но то е само част от задачата, която трябва да бъде осъществена, подчерта Бечев. Той прогнозира, че държавите от Западните Балкани няма да могат да се присъединят към Европейския съюз до края на десетилетието. По думите му, пред страните кандидатки има сериозни политически, икономически и социални проблеми, заради които те все още са много далеч от еврочленството, а и критериите вече са много строги:
Дори и страни като Черна гора, които напредват в преговорите, трябва да минат някакъв технологичен срок, а да добавим, че Европейската комисия извлече поуките от опита с България и Румъния и затварянето на една глава не е свързано само с поемането на някакви законодателни ангажименти, а с доказани резултати - оценката е много по-строга и летвата е вдигната по-високо. Освен това, за страни като Сърбия, има сериозни политически пречки - проблемът с Косово и с бъдещия статут трябва да бъде решен. Има и пречки от страна на Европейския съюз, тъй като трябва да влезе в сила новия бюджет, да бъдат предвидени някакви средства за новите страни-членки. Хоризонтът трябва да е следващото десетилетие, а не сега. Този въпрос - кога ще влязат точно страните от Западните Балкани, не е толкова съществен, по-важното е какво е качеството на процеса, какви са резултатите.
Цялото интервю с Димитър Бечев, който коментира и визитата на турския президент Ердоган в Гърция, оценявана като историческа, чуйте от звуковия файл.
