Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Дългогодишният посланик на република Чехия у нас Петър Поспихал и един от най-младите съратници на Вацлав Хавел още от времето, когато е дисидент, представя изложба из личната си колекция. Експозицията „Самиздат книги от Чехословакия и Полша“ е част от Литературния фестивал (зала 4 в НДК). Също днес, паралелно и в контекста на изложбата ще се проведе дискусия „Творческата сила на дисидентската литература от XX век“ с участието на Владимир Левчев, Едвин Сугарев, Миглена Николчина, Петър Поспихал, Пламен Дойнов и Михаил Неделчев. През 70-те и 80-те години осъзнавахме, че в това време, в което живеем, не можем да се радваме на такава свобода, която очакваме да имаме. Мечтаехме друго - разказа в ефира на Радио София Петър Поспихал. - Не смея да сравнявам с днешния ден и да определя дали точно това сме искали, но със сигурност сме си мислели за свобода в личен и обществен план - да можем да говорим свободно, да правим избор за собствения си живот, да се придържаме към ценностите, обусловени от нашите идеали. Скептицизмът ни сега е заради несъвършенствата и проблемите, които съществуват - животът ни не е идеален: има прекалено бедни хора, които няма как да се почувстват свободни. Но трябва да постоянно и с усилие да се стремим към свободата. И тя не е безплатна. Изложбата показва част от дейността в стремежа ни към свободата преди промените през 1989 година. Самиздатът е резултат и свидетелство за тогавашния глад за информация и красота. Това явление не беше организирано, а по-скоро спонтанно, дори хаотично, рисковано, хората често не се познаваха помежду си.
Чуйте разговора на Гергана Гайдарова с Петър Поспихал.
През 70-те и 80-те години осъзнавахме, че в това време, в което живеем, не можем да се радваме на такава свобода, която очакваме да имаме. Мечтаехме друго - разказа в ефира на Радио София Петър Поспихал. - Не смея да сравнявам с днешния ден и да определя дали точно това сме искали, но със сигурност сме си мислели за свобода в личен и обществен план - да можем да говорим свободно, да правим избор за собствения си живот, да се придържаме към ценностите, обусловени от нашите идеали. Скептицизмът ни сега е заради несъвършенствата и проблемите, които съществуват - животът ни не е идеален: има прекалено бедни хора, които няма как да се почувстват свободни. Но трябва да постоянно и с усилие да се стремим към свободата. И тя не е безплатна.
