След края на заседанието си в четвъртък, на което остави без промяна досегашната си парична и лихвена политика, Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши значително прогнозите си за икономическия растеж в еврозоната догодина, но в същото време продължава да очаква, че инфлацията в региона ще остане под нейните прицелни нива до 2020 година.
Представяйки новите макроикономически прогнози, шефът на банката Марио Драги посочи, че ЕЦБ очаква нарастване на БВП на еврозоната през настоящата година с 2,4% вместо с прогнозираните през септември 2,2 на сто. За 2018 година централната банка вече залага на икономически растеж от 2,4% - далеч над очакваната в началото на есента икономическа експанзия от едва 1,8 на сто, визирайки солидния възходящ импулс през последните месеци на тази година. ЕЦБ повиши своите прогнози и за икономическия растеж през 2019 година от 1,7% до 1,9%, като за 2020 година очаква нарастване на БВП на региона на единната валута от 1,7 на сто.
Според Марио Драги рисковете по отношение на растежните перспективи остават до голям степен балансирани.
Силният цикличен импулс, подкрепен от продължаващите позитивни развития на публикуваните индикатори за потребителското и бизнес доверие, могат да доведат до по-нататъшни позитивни изненади по отношение на икономическия растеж в краткосрочен план, добави той.
Шефът на ЕЦБ смята, че рисковете в низходяща посока за растежа на еврозоната са главно свързани с глобални фактори и с развитията на международните валутни пазари.
Въпреки повишените прогнози за икономическия растеж ЕЦБ е по-малко позитивно настроена по отношение на инфлационните перспективи, въпреки че Драги отбеляза, че вече са се изпарили рисковете от дефлация. Централната банка потвърди септемврийската си прогноза за инфлация в еврозоната от 1,5% през настоящата година, като в същото време повиши слабо очакванията си за инфлацията през 2018 година от 1,2% до 1,4%. За 2019 година ЕЦБ продължава да залага на нарастване на потребителските цени с 1,5% преди тяхното повишение с 1,7% през 2020 година.
Марио Драги посочи, че известната възходяща ревизия на индекса на потребителските цени (CPI) за тази и следващата година е в резултат главно на по-високи цени на петрола и на храните.
Новите макар и малко подобрени инфлационни прогнози на ЕЦБ показват, че до 2020 година централната банка няма да успее да изпълни заложеното от нея целево ниво за инфлация от малко под 2 на сто. Въпреки това Марио Драги каза, че банката е вече по-уверена в постигането на тази важна цел, отколкото преди два месеца.
Той също така отбеляза, че еврозоната и САЩ се намират в различни фази на икономическото възстановяване и че ЕЦБ не очаква какъвто и да било негативен ефект от провежданата от Фед политика на постепенно затягане (повишаване) на лихвите. Според него понастоящем няма системни рискове за финансовата стабилност в еврозоната, въпреки че продължителният период на рекордно ниски лихвени проценти и останалите стимулиращи политики биха били почва за подобни рискове.
В отговор на въпроси от репортери Марио Драги заяви, че повишаването на лихвените проценти в бъдеще ще бъде добра новина, тъй като ще покаже, че инфлацията се намира на устойчив път на развитие.
По-рано в четвъртък ЕЦБ взе решение да запази непроменени както ключовите си лихвени ставки, така и плановете за намаляване наполовина на месечните покупки на еврооблигации от предстоящия януари със срок до септември 2018 година. Банката също така запази и досегашните си насоки за бъдещата лихвена политика, което се възприема от икономисти и анализатори като знак, че първото увеличаване на основните лихви на ЕЦБ може да бъде факт най-рано през втората половина на 2019 година.
