Непретенциозна, не обичаща шумотевицата и светската суета, едно момиче, израснало в дълбоката провинция на Америка в семейство на оркестров музикант, който свири полки – това е Пола Коул. В „Звукови хроники“ ще ви припомня някои от песните, написани и изпълнени от нея, както и от други известни изпълнители.
Още когато отива да учи пеене и импровизация в Berklee College of Music в Бостън, разбира, че композирането е нейното призвание. С не малка доза упорство и търпение, тя намира издатели за своя първи албум още през 1992 година. Но ще трябва да изчака още три години, за да убеди „Уорнър Брадър“, че може да бъде и продуцент на собствените си албуми. Едва тогава, споменатия проект от 1992 година вижда бял свят. Рамо ѝ подава и Питър Гейбриъл, който оценява много високо нейното авторство. Пола получава от него покана да замести Шиниъд О’Конър в турнето му със Secred World Live през 1994.
Пола Коул буквално ненавижда церемонии, награждавания, слава и всичко външно, съпътстващо успеха. На както знаем Съдбата най-много обича да дава там, където нищо не се иска. И в случая резултата е 7 номинации за „Грами“, които Пола Коул получава при неговото 40-о издание. Това се случва през 1998 година. Тя е единствената, която е предложена за четирите основни категории в една година, и единствената жена, която претендира за престижната награда като продуцент на поп музика. И тъй като нейните изявления по темата със суетата стигат до журито, то и присъжда само награда за изгряваща звезда. Така тя се завръща в клубовете, място, където се чувства най-добре. Продължава да пее и да създава песни. Продължава и да показва, че цялата бляскавост на шоу бизнеса никак не я вълнува.
петък, 22 декември, от 17.30 часа
