Премълчаната история на Матвей Вълев

В двутомната си „История на българското радио“ проф. Веселин Димитров отбелязва: … Можем само с тъга да си помислим за ранната гибел на фронта на човека, който би могъл наистина да напише една теория на българската радиожурналистика.
Човекът, за когото става дума, е писателят Матвей Вълев (1902 – 1944), известен и с по-ранния си псевдоним Матвей Босяка. В литературната ни история и критика името му много рядко се свързва с радиото, а когато това все пак се прави, приносът му се свежда единствено до създаването на радиотеатъра в България.
Но цитираната оценка подсказва, че връзката между Матвей Вълев и радиото е много по-дълбока и значима, а родените от нея текстове заслужават вниманието и на съвременните читатели – както на специалистите, така и на непосветените в теорията и историята на радиото. Именно това провокира желанието ни да му посветим това предаване на „Премълчаната история“, да присетим и нашата уважавана аудитория за тази интересна, но забравена личност.
В студиото ще бъде съставителят на сборника „Радио и общество“ Андрей Ташев, доктор по филология, в момента е главен асистент в Института за литература към БАН. И Калина Захова, редактор на изданието.





Истинското му име е Димитър Христов Вълев, но в традицията на тогавашното време, още при първите публикации той ползва артистичен псевдоним – Матвей Босяка. Ражда се в Ямбол през 1902 г., същата, през която се появяват на бял свят и Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Здравко Сребров, Фани Попова-Мутафова, Крум Велков, а също така и Борис Шивачев. Баща му е Христо Вълев, високо уважаван гимназиален учител в Ямбол, а в началото на 20-те години и директор на местната гимназия. Вероятно заради това, че семейство му не се е установявало продължително време на едно място (живеят освен в Ямбол, в Пловдив, Бургас и София), Матвей Вълев така и не успява да завърши средното си образование, за ужас на родителите си. Дали подвластен на младежкия бунт или в духа на тогавашния модерен анархо-комунизъм, той се отделя от учителстващите си родители и започва работа по Българското Черноморие, където няколко години наред беше работил като пристанищен работник и работник във фабриката на Стандарт Ойл Кампани в Бургас, като дървосекач в Лонгоза и като общ работник по жп линии, както пише Александър Жендов (1945). А Елка Константинова изброява ранните му професии: В VІІ клас напуска училище и обзет от амбицията да изкарва сам прехраната си, става отначало машинописец, а после работник в картонажна фабрика, помощник-гатерист, рибар, железничар. Не успява да завърши гимназия и отново става фабричен работник дървар, пристанищен работник, гемиджия.
Защо дълги години и до сега името му остава в сянка, след като е приятел на Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Райко Алексиев, Тома Измирлиев, Крум Кюлявков, Трифон Кунев и др.? И след като е особено близък  с Христо Смирненски? Какво е непростимото му прегрешение? Защо през годините на съветския социализъм у нас младият левичар е споменаван само в отделни спомени и историко-критически публикации? Защо отива на фронта като доброволец и въпреки, че там е убит, след това около творчеството му отново витае мълчание?   
На 7 ноември 1944 г. Матвей Вълев загива по време на военна престрелка с албански отряд на територията на Македония. Само две седмици преди това е навършил 42 години.  Но във вестник „Работническо дело“ вече е публикувана прословутата статия „Фашизмът в нашата литература“ на Борис Делчев, където неговото име е в авангарда на черния списък. Както добре е известно голяма част от творците, попаднали в този списък, по-късно биват или ликвидирани, или пратени в лагери. Това, което го "спасява" по онова време, е бил фактът, че писателят се е намирал на фронта. Но смъртта му не е достатъчно изкупление за народната власт. И без съд, той е осъден на продължително забвение.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.

Още от категорията

„Утре“ – изложба на Веселин Начев

Довечера с това заглавие в галерия „Стубел“ ще бъде открита новата изложба на Веселин Начев. Художникът е роден през 1958 г. в Бургас. Завършва специалност „Живопис“ в Националната художествена академия при проф. Иван Кирков. Сам се определя като „репортер“ в картините си, защото запечатва всекидневието в тях, стремейки се да открие красота и в..

публикувано на 26.04.18 в 16:00
Националната художествена галерия

НХГ представя класиците на българското изобразително изкуство в интернет пространството

Националната галерия сключи договор с Гугъл и ще представя онлайн експонати от своята колекция. Проектът ще се реализира в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Хиляда галерии в цял свят имат подобни договори в Гугъл, уточни пред „Хоризонт“ директора на галeрията Слава Иванова: "Виртуално ще покажем онези художници, които проправят..

публикувано на 26.04.18 в 14:02
Фотоколаж: Теодор Иванов

376 дни преди премиерата

Втората Стъпка от дългия път на „Да си паркираш колата в двора на Харвард“ е целенасочено отместване встрани от линейната хронология. В петте Звукови Снимки по-долу, както и във фотоколажа, осъществяваме една среща, единствено възможна в асинхронното времепространство на документалното аудио. Авторът Израел Хоровиц и режисьорът Гаро Ашикян само в този..

публикувано на 26.04.18 в 13:15
Фредерик Зонтаг

Разговор с Фредерик Зонтаг, Богдана Котарева и Димитър Узунов

Фредерик Зонтаг е един от най-интересните творци на съвременния френски театър. Той е режисьор и автор на пиеси, сред които „Джордж Каплан“, поставена у нас в режисура на Димитър Узунов. След завършването на академията CNSAD Зонтаг основава театралната компания AsaNIsiMAsa. Той е автор и режисьор на десетина пиеси. Понастоящем работи върху „Призрачна..

публикувано на 26.04.18 в 12:37

Нов превод на "Една любов на Суан" и първо издание на "Машенка"

Новият трети превод на "Една любов на Суан" от Марсел Пруст е едно от последните събития на книжния пазар у нас, а експертът Александра Александрова го представи в минутите за книги в предаването "Радиокафе". Това е книга, която трудно може да бъде резюмирана сюжетно, интересното обаче е, че точно този превод на Росица Ташева успява да предаде..

публикувано на 26.04.18 в 12:23
Илина Перянова

Мюзикълът „Изяж ме“ на Илина Перятнова в кино "Влайкова"

Участвалият на над 60 фестивала мюзикъл „Изяж ме“ може да бъде видян отново в неделя, 29 април, в кино "Влайкова" в рамките на проекта „Кинематограф“ Илина Перянова -  сценарист, продуцент и режисьор сподели за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ сподели, че намирането на средства за късометражно кино в България „все още е много сложно“:..

публикувано на 26.04.18 в 11:41

Иван Тричков – забравеният и възроден майстор на българския пейзаж

В столичната галерия „Лоранъ” до 18 май може да се види представителна изложба на художника Иван Тричков (1892-1959). През ранния XX век той е популярен в България, без да бъде сред особено нашумелите имена. По-късно е забравен и донякъде изпаднал в немилост. Неговата годишнина (125 години от рождението му) беше през 2017. Но изложбата е сега,..

публикувано на 26.04.18 в 11:31