Премълчаната история на Матвей Вълев

В двутомната си „История на българското радио“ проф. Веселин Димитров отбелязва: … Можем само с тъга да си помислим за ранната гибел на фронта на човека, който би могъл наистина да напише една теория на българската радиожурналистика.
Човекът, за когото става дума, е писателят Матвей Вълев (1902 – 1944), известен и с по-ранния си псевдоним Матвей Босяка. В литературната ни история и критика името му много рядко се свързва с радиото, а когато това все пак се прави, приносът му се свежда единствено до създаването на радиотеатъра в България.
Но цитираната оценка подсказва, че връзката между Матвей Вълев и радиото е много по-дълбока и значима, а родените от нея текстове заслужават вниманието и на съвременните читатели – както на специалистите, така и на непосветените в теорията и историята на радиото. Именно това провокира желанието ни да му посветим това предаване на „Премълчаната история“, да присетим и нашата уважавана аудитория за тази интересна, но забравена личност.
В студиото ще бъде съставителят на сборника „Радио и общество“ Андрей Ташев, доктор по филология, в момента е главен асистент в Института за литература към БАН. И Калина Захова, редактор на изданието.





Истинското му име е Димитър Христов Вълев, но в традицията на тогавашното време, още при първите публикации той ползва артистичен псевдоним – Матвей Босяка. Ражда се в Ямбол през 1902 г., същата, през която се появяват на бял свят и Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Здравко Сребров, Фани Попова-Мутафова, Крум Велков, а също така и Борис Шивачев. Баща му е Христо Вълев, високо уважаван гимназиален учител в Ямбол, а в началото на 20-те години и директор на местната гимназия. Вероятно заради това, че семейство му не се е установявало продължително време на едно място (живеят освен в Ямбол, в Пловдив, Бургас и София), Матвей Вълев така и не успява да завърши средното си образование, за ужас на родителите си. Дали подвластен на младежкия бунт или в духа на тогавашния модерен анархо-комунизъм, той се отделя от учителстващите си родители и започва работа по Българското Черноморие, където няколко години наред беше работил като пристанищен работник и работник във фабриката на Стандарт Ойл Кампани в Бургас, като дървосекач в Лонгоза и като общ работник по жп линии, както пише Александър Жендов (1945). А Елка Константинова изброява ранните му професии: В VІІ клас напуска училище и обзет от амбицията да изкарва сам прехраната си, става отначало машинописец, а после работник в картонажна фабрика, помощник-гатерист, рибар, железничар. Не успява да завърши гимназия и отново става фабричен работник дървар, пристанищен работник, гемиджия.
Защо дълги години и до сега името му остава в сянка, след като е приятел на Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Райко Алексиев, Тома Измирлиев, Крум Кюлявков, Трифон Кунев и др.? И след като е особено близък  с Христо Смирненски? Какво е непростимото му прегрешение? Защо през годините на съветския социализъм у нас младият левичар е споменаван само в отделни спомени и историко-критически публикации? Защо отива на фронта като доброволец и въпреки, че там е убит, след това около творчеството му отново витае мълчание?   
На 7 ноември 1944 г. Матвей Вълев загива по време на военна престрелка с албански отряд на територията на Македония. Само две седмици преди това е навършил 42 години.  Но във вестник „Работническо дело“ вече е публикувана прословутата статия „Фашизмът в нашата литература“ на Борис Делчев, където неговото име е в авангарда на черния списък. Както добре е известно голяма част от творците, попаднали в този списък, по-късно биват или ликвидирани, или пратени в лагери. Това, което го "спасява" по онова време, е бил фактът, че писателят се е намирал на фронта. Но смъртта му не е достатъчно изкупление за народната власт. И без съд, той е осъден на продължително забвение.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.

Още от категорията

Културни прояви в три града по повод годишнината от гибелта на Вапцаров

76-ата годишнина от гибелта на поета Никола Вапцаров бе отбелязана в родната му къща в Банско с фотоизложба "Чака ме светът“, а в музея на Вапцаров на столичната улица "Ангел Кънчев" за първи път ще бъде показан червеният му бележник с оригинала на стихотворението "Не, сега не е за поезия..." и записите по стихотворението "Пролет". Гост на тържеството..

публикувано на 23.07.18 в 17:58
Мариана Калъчева

Мариана Калъчева: Ако нямаме любов, разрухата ни заобикаля

Мариана Калъчева е художник , израснал с топлината и светлината на юга и запечатал в картините си радостта на детството. Приказните сюжети в нейните картини очароват, а цветовете омагьосват.  Когато се потопиш в рисунката, се чувстваш щастлив, защото си или с героите от познатите приказки, или във фантастичния свят, създаден от Мариана.  Това..

публикувано на 23.07.18 в 16:39
Част от корицата на последния брой на списанието

Нов брой на списание „Страница“

Списание „Страница“ е отново сред читателите с новия си брой с редактор и съставител Борис Минков. Както винаги, освен поезия и проза от съвременни български автори, броят съдържа и преводи – откъси от романи на Пол Остър и Роберт Менасе, както и стихове на Каръл Ан Дъфи – поет, лауреат на Обединеното кралство през 2009 – първата жена на този пост от 400..

публикувано на 23.07.18 в 16:08

Театрални пътища: Стефан Прохоров

Един от младите герои на рубриката ни „Театрални пътища“ е режисьорът Стефан Прохоров. Въпреки че в театралните среди е познат по-скоро като драматург на пиесите „Правилата на играта“, „Братята, това е“ и „Бермео“, много скоро след дипломирането си от НАТФИЗ в специалност „Режисура“ той поставя някои от най-любопитните спектакли на независимата театрална..

публикувано на 23.07.18 в 12:06

Бившата топлоцентрала на НДК ще се превърне в сцена на независими артисти

Една изоставена промишлена сграда в центъра на града, престоявала години наред под сянката на изкуствени хълмове, скоро ще възкръсне за нов живот благодарение на инициативата на независими артисти и Столичната община. Някогашната топлоцентрала на НДК, скрита сред три възвишения и ромоляща река в горичката зад музея “Земята и хората”,..

публикувано на 23.07.18 в 11:42
Никола Вапцаров

Червеният бележник на Вапцаров за пръв път пред публика

Червеният бележник на Никола Вапцаров ще бъде показан пред публика за пръв път тази вечер в 18.00 часа в къщата - музей на поета в София. Това е част от поредицата инициативи, с които се отбелязва годишнината от разстрела на Вапцаров. В предаването „Преди всички“ главният уредник на къщата-музей Катя Зографова коментира: „Без да има..

публикувано на 23.07.18 в 10:47

Между традицията и модернизма – в СГХГ

Може да се каже, че това е изложба за традицията, която вдъхновява модернизма в българското изкуство през 20-те години на XX век. От многоликия и активен художествен живот тогава кураторите – Аделина Филева, Станислава Николова и Любен Домозетски – са избрали да представят търсенето на националната идентичност, вписана в европейските тенденции на времето...

публикувано на 23.07.18 в 10:30