Премълчаната история на Матвей Вълев

В двутомната си „История на българското радио“ проф. Веселин Димитров отбелязва: … Можем само с тъга да си помислим за ранната гибел на фронта на човека, който би могъл наистина да напише една теория на българската радиожурналистика.
Човекът, за когото става дума, е писателят Матвей Вълев (1902 – 1944), известен и с по-ранния си псевдоним Матвей Босяка. В литературната ни история и критика името му много рядко се свързва с радиото, а когато това все пак се прави, приносът му се свежда единствено до създаването на радиотеатъра в България.
Но цитираната оценка подсказва, че връзката между Матвей Вълев и радиото е много по-дълбока и значима, а родените от нея текстове заслужават вниманието и на съвременните читатели – както на специалистите, така и на непосветените в теорията и историята на радиото. Именно това провокира желанието ни да му посветим това предаване на „Премълчаната история“, да присетим и нашата уважавана аудитория за тази интересна, но забравена личност.
В студиото ще бъде съставителят на сборника „Радио и общество“ Андрей Ташев, доктор по филология, в момента е главен асистент в Института за литература към БАН. И Калина Захова, редактор на изданието.





Истинското му име е Димитър Христов Вълев, но в традицията на тогавашното време, още при първите публикации той ползва артистичен псевдоним – Матвей Босяка. Ражда се в Ямбол през 1902 г., същата, през която се появяват на бял свят и Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Здравко Сребров, Фани Попова-Мутафова, Крум Велков, а също така и Борис Шивачев. Баща му е Христо Вълев, високо уважаван гимназиален учител в Ямбол, а в началото на 20-те години и директор на местната гимназия. Вероятно заради това, че семейство му не се е установявало продължително време на едно място (живеят освен в Ямбол, в Пловдив, Бургас и София), Матвей Вълев така и не успява да завърши средното си образование, за ужас на родителите си. Дали подвластен на младежкия бунт или в духа на тогавашния модерен анархо-комунизъм, той се отделя от учителстващите си родители и започва работа по Българското Черноморие, където няколко години наред беше работил като пристанищен работник и работник във фабриката на Стандарт Ойл Кампани в Бургас, като дървосекач в Лонгоза и като общ работник по жп линии, както пише Александър Жендов (1945). А Елка Константинова изброява ранните му професии: В VІІ клас напуска училище и обзет от амбицията да изкарва сам прехраната си, става отначало машинописец, а после работник в картонажна фабрика, помощник-гатерист, рибар, железничар. Не успява да завърши гимназия и отново става фабричен работник дървар, пристанищен работник, гемиджия.
Защо дълги години и до сега името му остава в сянка, след като е приятел на Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Райко Алексиев, Тома Измирлиев, Крум Кюлявков, Трифон Кунев и др.? И след като е особено близък  с Христо Смирненски? Какво е непростимото му прегрешение? Защо през годините на съветския социализъм у нас младият левичар е споменаван само в отделни спомени и историко-критически публикации? Защо отива на фронта като доброволец и въпреки, че там е убит, след това около творчеството му отново витае мълчание?   
На 7 ноември 1944 г. Матвей Вълев загива по време на военна престрелка с албански отряд на територията на Македония. Само две седмици преди това е навършил 42 години.  Но във вестник „Работническо дело“ вече е публикувана прословутата статия „Фашизмът в нашата литература“ на Борис Делчев, където неговото име е в авангарда на черния списък. Както добре е известно голяма част от творците, попаднали в този списък, по-късно биват или ликвидирани, или пратени в лагери. Това, което го "спасява" по онова време, е бил фактът, че писателят се е намирал на фронта. Но смъртта му не е достатъчно изкупление за народната власт. И без съд, той е осъден на продължително забвение.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.

Още от категорията
Държавна опера Русе

Държавната опера в Русе дължи 2,5 млн. лева на Министерството на културата

Близо 2,5 млн. лева е дългът на Държавната опера - Русе към Министерството на културата и това поставя състава на културния институт в невъзможност да работи. Това е причината днес да бъде организирана дискусия, на която присъстваха и народни представители от различни политически сили. Народни представители от групите на ГЕРБ, Обединени патриоти..

публикувано на 22.10.18 в 16:53

Роман за миналото, което се помни

През зимата на 1946 г. Димо Костурков, доктор по право от Сорбоната, пътува към опустошената от войната България. Изпълнен е с надежди и идеали, а във влака среща и красивата Ана, която се прибира да погребе баща си. Още на перона у дома ги чака сблъсък с жестоката реалност – комунистите са заграбили властта и няма да я пуснат. На двамата млади им..

публикувано на 22.10.18 в 15:43

Изложба за Джеймс Джойс в Университета

В Централното фоайе в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще бъде представена изложба, посветена на Джеймс Джойс. Чрез богат и интригуващ снимков и текстови материал включените в нея 22 пана проследяват живота и творчеството на големия ирландски писател, както и неговото влияние върху съвременната литература. Изложбата ще..

публикувано на 22.10.18 в 15:38

Всичко е в „Детайли“-те

Детайлите са тайна или тайната е в детайлите? Може би и двете твърдения са верни, а може би просто всичко е в детайлите. В тези на Ива Спиридонова – поетеса, редактор и издател. След дебютната й стихосбирка – „Думите МИ“, която беше номинирана за Националната литературна награда за поезия „Усин Керим“ – Чепеларе 2018, сега Ива се обръща към читателите с..

публикувано на 22.10.18 в 15:20

Ясмина Реза отново на българска сцена с "Белла фигура" на Антон Угринов

"Привлекателното при Ясмина Реза е това, че тя има собствен език. Живеем във време, което е един copy-paste, всеки имитира някого и колкото и да са умели и сръчни повечето хора на изкуството, които се имитират взаимно по един много атрактивен начин, е много трудно да имаш наистина собствен език, автентичен език." Това каза в предаването "12+3"..

публикувано на 22.10.18 в 15:08

„The Bingo Project“ на балет "Арабеск" - ще оцелее ли изкуството

"В момента има невероятна девалвация на говоримото. Непрекъснато се обясняваме кой какво искал да каже, той не искал да каже това... Танцът е по-искрен. Танцът достига по един доста абстрактен начин, както и музиката, и възбужда интелекта и емоционалното състояние на човека. Танцът не претендира да казва: "Това го разбирайте така и по никакъв друг..

публикувано на 22.10.18 в 14:44
Лив Улман. Къщата на спомените

За Бергман – пристрастно

През 2018 година светът отбеляза стогодишнината от рождението на един от най-големите кинорежисьори на всички времена, както наричат Ингмар Бергман. Човекът, който казваше, че „навсякъде по света ние сме едно и също семейство, имаме едни и същи проблеми, с които се сблъскваме, говорим един и същи език“. В момента в рамките на кинофестивала „Синелибри“..

публикувано на 22.10.18 в 13:18