Любовта, любовта е по-хубава от всичко на земята…

Така пее рибарят в изпълнението на Ненчо Балабанов, когато отхвърлената му и прогонена душа се опитва да го изкуши с най-съблазнителните съкровища, които успява да намери по време на своето самотно скиталчество по света с цел да бъде допусната отново до тялото.

Сборникът с приказки Къщата на наровете излиза през "Рибарят и неговата душа" е последната приказка на Оскар Уайлд от втория му сборник с приказки, издаден през 1891 и озаглавен "Къщата на наровете" (A House of Pomegranates). Това е една много специална приказка, отдалечена от това, което днес смятаме за традиционна приказка за деца. И тази, както и останалите приказки от сборника, например "Рожденият ден на инфантата", не само има трагична развръзка, нещо не особено необикновено в света на приказките, но е и мрачна, недетска, носеща характерната за този изключителен разказвач "нотка на гибелта". И в същото време това е една прекрасна приказка с необикновено живописен език, драматична история с много перипетии, стряскаща задълбоченост на поуките и скъпоценно основно послание, което й гарантира вечна актуалност и необозрим хоризонт за интерпретации. Абсолютната красота означава различност.

Морският свят и драматичните любовни страсти в тази приказка, освен с "Малката русалка" и "Сянката" на Ханс Кристиян Андерсен, се свързват по любопитен начин и с реално съществуващи личности от края на 19 век. Оскар Уайлд посвещава приказката "Рибарят и неговата душа" на Алис Хайне, принцеса на Монако и втора съпруга на принц Алберт Първи на Монако, известен с морските си експедиции и океанографските си интереси. Докато съпругът прекарвал месеци в изследвания и пътувания по море, принцеса Алис насочила енергията си към превръщането на Монако в един от големите културни центрове на Европа с опера, театър и балет под ръководството на прочутия руски импресарио Сергей Дягилев. Вкусът на принцесата към операта е бил изключително силен и допълнително нажежен от емоционалната й привързаност към композитора Айсидор де Лара, автор на 13 опери. Поп операта на Минко Ламбов по либрето на Ана Топалова е първата в света интерпретация на приказката в тази жанрова форма и парадоксално завършва историята за връзката на този текст с любовта към операта, заложена още в мига на неговото раждане.

Алис Хайне и Оскар Уайлд

Нашата поп опера заради формата на излъчване придоби аудио физиономията на сериал в 7 епизода. Ключът поп опера дава възможност за лекота и вълшебство в интерпретацията, игра и фантазия в заплетения драматизъм, омекотяване на тъмната 'нотка на гибел', лесна, увличаща и бърза комуникация. Зад това аудио произведение стои един дълго работен и изключително успешен мега спектакъл, състоял се на 19 май 2015 г. в зала 1 на НДК с диригент Кирил Ламбов, в който взимат участие оперни и поп изпълнители, обединени от симфоничен оркестър, поп рок бенд и хор. Радиоверсията се облегна на тези вече проверени посоки, и най-вече на мощната и разнообразна повествователна сила на музиката на Минко Ламбов, но осъществи и своите специфично аудиофонични решения. Радио адаптацията напусна концертно-сценичното пространство, за да изследва омагьосващия свят на Оскар Уайлд във всичките му пластично-звукови и ритмично-емоционални нюанси.

В продукцията на Радиотеатъра участват Красимир Първанов като Разказвача, Ненчо Балабанов в ролята на Рибаря, Весела Бонева като Русалката, Стефан Владимиров като Отеца, Ана Топалова като младата магьосница, Марияна Добрева Велева като Душата, Джони Илиев в ролята на Дявола и още много гласове.
Изпълнението на цигулка в епизод 3 е на Светлин Русев.
Музика: Минко Ламбов. Постпродукция: Минко Ламбов.