Филмът отразява две експедиции, проведени през 2015 и 2016 година в областта Долни Дебър, която по време на Балканските войни при обявяване на независима Албания е откъсната от град Дебър и остава на албанска територия. Тогава немалко селища са откъснати и оставени в една чужда територия, напълно непозната като език, а за някои от нашите сънародници – и като език. Именно тази област – Поле, или Долни Дебър, е останала малко извън вниманието на изследователите. Решихме да отидем, става дума за селата Ърбеле, Горно Кърчища, Макеларе, Обок, Попинар и Деоляни – близо до Македония, но останали от албанска страна.
Името на филма "Две къщи и половина" е с известна поетичност, но има и нещо тъжно. То идва от с. Ърбеле, в което са останали само 2-3 къщи, в които живеят нашенци. Разказът е през очите на баба Голобка, която си спомня оживеното селище от едно време – с църква, училище…
Но тази баба казва, че дори вече не е и къща,че е половин къща…
Инициативата за представянето на "Две къщи и половина" е от специалността Етнология в Софийския университет и на академичното етноложко сдружение.
Веселка Тончева се надява не само да има прожекция, но и дискусия за българската история и съдба, особено на сънародници, останали зад българските предели, как се променят идентичности и граници, демографията..., какво можем да научим, какво – да съхраним…
Събитието ще се състои от 11 ч. в новата Конферентна зала в сградата на Ректората в университета.
Чуйте цялото интервю на Лили Големинова с доц. Веселка Тончева.
