От 2019 година историята на България в периода 1944 до днес ще се преподава по различен метод. Историкът професор Евелина Келбечева от Американския университет - член на Управителния съвет на фондация „Истина и памет“ и част от гражданската петиция за необходимостта от изучаването на тоталитарния режим на БКП в училище още от 2013 година, обясни за предаването „Хоризонт до обед“:
Променя се начинът, по който се вижда цялата история след 9-и септември. Досега програмата, каквато беше представена за обсъждане в началото на септември 2017-а година, беше абсолютно неприемлива. Стъпка напред има в последния период – след 1944 година, където липсваха каквито и да било понятия, освен „коопериране“. В новата програма ще има някои термини, без които този период не може да бъде: „съветизация“, „комунизъм“, „диктатура на пролетариата“, „народен съд“, „репресивна система“, „горяни“. Ще изучават и икономическите процеси с експроприяция, с насилствено коопериране, със социалистическа индустриализация. Сега ясно се виждат различните етапи в развитието на режима. Ще се сравняват за първи път Димитровската конституция и Живковската, която узаконява неговия едноличен режим.
Българската историография е натрупала огромни масиви от документални и интерпретативни текстове и това трябва да бъде отразено и в учебното съдържание, смята тя.
Професор Евгения Калинова от Софийския университет – специалист по съвременна история на България и автор на няколко книги за българските преходи обаче изрази песимизъм към промените:
Запознах се с последния вариант – този, който беше публикуван. Бих искала да кажа, че това обществено обсъждане не беше в истинския смисъл, според мен, обсъждане. Дори от интернет, което чета напоследък, става ясно, че е определени среди са били поканени да участват.
Искам да подчертая, че периодът след 44-та година присъства в учебниците за 10 и 11 клас и дори за 6 клас. Не за първи път се изучава този период, но очевидно не се изучава, според някои колеги, по начина, по който те смятат, че трябва.
Проф. Калинова изтъкна, че голяма част от понятията присъстват и в досегашните учебници, а в новата програма липсват и други съществени термини като „референдум“ и „дисиденти“. Тя изтъкна, че промяната в програмата е извършена с политическата подкрепа на определена партия и попита Евелина Келбечева дали за новите термини е търсено мнението на експерти, или на тази политическа сила. Проф. Келбечева обаче декларира, че е имало политическа воля за промяна в програмата, но не е имало политическа намеса в авторството.
