Няколко думи за изложбата в началото на вечерта каза кураторката на галерия „София прес“ Олимпия Николова. А специална реч за откриването произнесе Ема Хопкинс, посланик на Валикобритания у нас. Изложбата бе придружена с прекрасно есе на писателката Капка Касабова, част от което гласи:
Усещаме се на ръба, когато застанем сред стърчащите камъни на Каланиш на хебридския остров Луис, запечатани от Георгиев в цялата им космичност; сред пущинака на остров Мъл и последната морска скала, като отрязана от вълните; и също под мраморното февруарско небе на обрулените от вятъра планини Кеърнгорм, където самотна къща със запалена лампа е съзряна малко преди да падне нощта. И сред руините на стара църква и обрасли с мъх каменни гробове. И когато съзрем Бен Хоуп, тук обвит в енигма, но понякога видим в цялото си великолепие. Неговото име може да бъде преведено като връх Надежда. Усещаме се на ръба с особена сила при низината на Глен Коу, известна с това, че цял род и неговите гости са били избити в кръвна вражда в една февруарска нощ през 1692 от съседен род, който по този начин посяга на старата традиция на шотландското гостоприемство. Има, разбира се, посветена балада:
О, жесток бе снегът, той засипа Глен Коу
И покри после гроба на Доналд,
О, жесток бе врагът, той разсипа Глен Коу
И съсече рода МакДоналд
(The Ballad of Glencoe, Jim McLean)
Глен Коу на Антони Георгиев е в едно от най-призрачните си състояния.
Изложбата може да бъде видяна до 21 януари 2018 година.
