Проф. Лалко Дулевски: С валутния борд България плати цената за чакалнята на еврозоната

Не можем вечно да живеем във валутен борд - в един момент трябва да излезем от него, въпросът е как
Проф. Лалко Дулевски
Снимка: БНР

Въпреки, че страната ни формално отговаря на четирите критерия от Маастрихтския договор за влизане в чакалнята на еврозоната, до този момент сме получавали едно много елегантно, тихо, дипломатично, но голямо „Не“. Това заяви в предаването "Неделя 150" проф. Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет. Българските граждани нямат информация за механизма ERM 2, или т.нар. чакалня за еврозоната, смята той: 

Ние като че ли само говорим за заплахите и плюсовете от тази така наречена еврозона или ЕRМ 2, но никой не дава малко повече информация защо, какви са стъпките, какви са плюсовете, какви са минусите и въобще големият въпрос: има ли друга алтернатива България. Лично според мен, дебатът за еврозоната е следващият по значимост социално-икономически дебат след дебата за присъединяване към Европейския съюз.

Влизането в та.нар. "чакалня" е въпрос не на желание единствено и само на страната-членка - на България, посочи проф. Дулевски:
Това не е въпрос на силово налагане на желанието, на удар по масата и нашето намерение: "Приемете ни, защото искаме сега". Това е въпрос на една дълга, тиха, финансова дипломация. Така го наричам аз.

Успешно функциониращият валутен борд, въведен преди 20 години, започва да играе леко потискаща функция по отношение на развитието на потенциала на българската икономика, подчерта проф. Лалко Дулевски:
Това потискане в някаква степен на икономиката от Валутния борд влияе върху известно потискане и на доходите. Това повлия върху разминаването между големите очаквания на хората за по-висок стандарт по време на нашето членство и това, което се случи. И най-неприятното, бих казал, за нас като родители, като хора, които сме създавали, възпитавали, изучили нашите деца в България е, че точно по-ниският стандарт и търсенето на по-висок стандарт накара много млади, образовани, интелигенти български деца да заминат зад граница. И тук искам да подчертая: те напуснаха страната не за да емигрират. Много пъти съм казвал и държа, и мога да споря на тази тема: българинът не е емигрант по душа.

В момента ние се обръщаме към ЕК, към финансовите министри от еврозоната, най-вече към Европейската централна банка и им казваме простичко: България изпълнява всички критерии по Маастрихтския договор и ги изпълнява по-добре от много от страните-членки на еврозоната. България плати своята цена – плати я с една стабилна финансова система в резултат на валутния борд. Но тази цена кой я плати – правителството? Не. Платиха я българските граждани и българският бизнес. Затова най-голямата цена, освен чисто финансовите параметри е, че част от нашите деца напуснаха страната. Сега е моментът да кажем това на висок глас, защото председателстваме Съвета на Европа. Трябва ясно да го заявим. /…/ Считаме, че отговаряме на всички критерии, направихме си упражнението, не натовархиме ЕС с нито един цент – България не допусна финансови кризи като други страни. Затова нека сега ни оценят по достойнство. Българското общество не иска само солидарност, то иска справедливост. 

Валутният борд изигра своята много добра роля за стабилност, но ние не можем да живеем вечно във валутен борд - в един момент трябва да излезем от него, продължи коментара си проф. Дулевски:

И тук е големият проблем - как излизаме, което означава, че този гарантиран вързан курс на лева към еврото трябва да бъде променен или запазен. Какво иска обществото? Да се запази курса и да влезем през чакалнята към еврозоната със същия курс, или да останем в неизвестност какво ще се случи, всяко следващо правителство да преценява, и парламент, каква ще бъде евентуалната промяна на курса според различни обективни обстоятелства. Това е ключов въпрос, който обществото трябва да знае - коя алтернатива следваме.

Когато влезем в ЕRM 2, печелим няколко положителни неща, сред които попадането под много строгия контрол и наблюдения на ЕЦБ, на финансовите министри на страните-членки на еврозоната, изтъкна Лалко Дулевски:
Освен тези четири критерия, които изпълняваме, те искат да от нас да видят конвергенция. Казано простичко, сближаване на доходите на българските граждани със средноевропейските нива, да се намалят неравенствата в обществото. Това те декларират. Освен това, те искат да видят повече инвестиции, искат да видят по-висока продуктивност в страната, липса на дисбаланси на макрониво и това ще го наблюдават. Това, че сега ще ни приемат в чакалнята, не означава, че казват: "Добър ден! Елате и ползвайте благата!" Не. Те ни казват интелигентно: "Всичко това, което искаме от вас и което показвате докажете, че ще бъде устойчиво и ще остане във времето и ще подобрявате тези показатели на сближаване". В това число, казвам, и доходите.

Най-накрая ще имаме шанс да се проведат комплексно реформи, за по-голяма сигурност за хората, обобщи проф. Дулевски: 
Не е ли по-добре например големите банки, системните банки в България да бъдат под пряк контрол на европейския надзорен механизъм и Европейската централна банка да наблюдава тяхното действие? Не е ли по-добре при проблем, не дай си Боже, на банка, вместо да се занимава нашият фонд за гарантиране на влоговете в банки и правителството да го подкрепя, да се занимава европейският механизъм за преструктуриране? Не е ли по-добре да има европейска схема за застраховане на депозитите, а не само българският фонд, който започва: "Имаме пари, нямаме пари". Това са неща, които се случват в еврозоната.

Цялото интервю слушайте от звуковия файл.
Още от категорията

Икономиката ни е достигнала капацитета си

Българската икономика се развива добре и почти няма незаети работни места - така изглеждат тенденциите, очертани от последните данни на Националния статистически институт. Въпреки добрите темпове на икономически растеж, най-вероятно окончателните данни за 2017 година ще покажат, че той е под четири проценти, заяви за "Хоризонт" икономистът..

публикувано на 20.02.18 в 19:58

Спад на акциите на "Уол-Март" с близо 10% провокира понижение на "Дау Джоунс" с малко под 200 пункта

През първата половина на днешната американска търговия индексът на сините чипове "Дау Джоунс" загуби близо 200 пункта от стойността си в резултат най-вече на агресивни разпродажби на акции на "Уол-Март" и на фона на подновено нарастване на доходността на американските държавни облигации. По този начин индексът оправда очакванията за негативен..

публикувано на 20.02.18 в 18:02
Проф. Боян Дуранкев

Отбелязваме Световния ден на социалната справедливост

Ние се отдалечаваме от средното ниво на развитие на Европейския съюз на човек от населението. Това поясни в интервю за предаването "Нещо повече" на програма "Хоризонт" финансистът проф. Боян Дуранкев в Световния ден на социалната справедливост: Ние оставаме бедни, защото в България бюджетът по европейските фондове на глава от..

публикувано на 20.02.18 в 17:55

ЕС обеща да отвърне на търговските заплахи на Доналд Тръмп

Европейската комисия предупреди във вторник, че ще предприеме "подходящи мерки", за да защити интересите на Съюза, ако САЩ наложи строги търговски санкции в резултат на протекционистката политика, изповядвана от президента Доналд Тръмп, съобщава агенция Франс прес. Повод за тези коментари даде Търговският департамент на САЩ, който препоръча в..

публикувано на 20.02.18 в 16:58

ЕК започва дебат за употребата на блокчейн технологията

Европейската комисия започва дебат за употребата на блокчейн технологията. Това е технологията, която стои зад биткойна, а нейни модификации могат да се употребяват от защита на авторските права до електронно гласуване. Финансовият сектор също проявява интерес. В интервю за предаването "12+3" на програма "Хоризонт" Марина Кирилова ,..

публикувано на 20.02.18 в 16:13

Фючърсите на индекса "Дау Джоунс" се понижават с близо 200 пункта преди старта на търговията на Уолстрийт

Фючърсите на фондовия индекс DJIA се понижават с близо 200 пункта (с 0,75%) преди старта на реалната търговия на Уолстрийт във вторник, като на този етап американските инвеститори, които се завръщат на пазара след дългия уикенд за Деня на президента, не виждат причини за сериозни покупки на акции на фона на днешното поскъпване на долара и на..

публикувано на 20.02.18 в 15:52

ОПЕК призова за "свежи петролни инвестиции" от 10 трлн. долара до 2040-а за посрещане на глобалното търсене

Петролната индустрия се нуждае общо от най-малко 10 трлн. долара под формата на свежи инвестиции до 2040-а година, за да бъдат заменени намаляващите разработвани находища и за да се осигури адекватно предлагане, което да посрещне търсенето от увеличаващото се население на света, съобщи във вторник министърът на енергетиката на Обединените..

публикувано на 20.02.18 в 15:08