Проф. Лалко Дулевски: С валутния борд България плати цената за чакалнята на еврозоната

Не можем вечно да живеем във валутен борд - в един момент трябва да излезем от него, въпросът е как
Проф. Лалко Дулевски
Снимка: БНР

Въпреки, че страната ни формално отговаря на четирите критерия от Маастрихтския договор за влизане в чакалнята на еврозоната, до този момент сме получавали едно много елегантно, тихо, дипломатично, но голямо „Не“. Това заяви в предаването "Неделя 150" проф. Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет. Българските граждани нямат информация за механизма ERM 2, или т.нар. чакалня за еврозоната, смята той: 

Ние като че ли само говорим за заплахите и плюсовете от тази така наречена еврозона или ЕRМ 2, но никой не дава малко повече информация защо, какви са стъпките, какви са плюсовете, какви са минусите и въобще големият въпрос: има ли друга алтернатива България. Лично според мен, дебатът за еврозоната е следващият по значимост социално-икономически дебат след дебата за присъединяване към Европейския съюз.

Влизането в та.нар. "чакалня" е въпрос не на желание единствено и само на страната-членка - на България, посочи проф. Дулевски:
Това не е въпрос на силово налагане на желанието, на удар по масата и нашето намерение: "Приемете ни, защото искаме сега". Това е въпрос на една дълга, тиха, финансова дипломация. Така го наричам аз.

Успешно функциониращият валутен борд, въведен преди 20 години, започва да играе леко потискаща функция по отношение на развитието на потенциала на българската икономика, подчерта проф. Лалко Дулевски:
Това потискане в някаква степен на икономиката от Валутния борд влияе върху известно потискане и на доходите. Това повлия върху разминаването между големите очаквания на хората за по-висок стандарт по време на нашето членство и това, което се случи. И най-неприятното, бих казал, за нас като родители, като хора, които сме създавали, възпитавали, изучили нашите деца в България е, че точно по-ниският стандарт и търсенето на по-висок стандарт накара много млади, образовани, интелигенти български деца да заминат зад граница. И тук искам да подчертая: те напуснаха страната не за да емигрират. Много пъти съм казвал и държа, и мога да споря на тази тема: българинът не е емигрант по душа.

В момента ние се обръщаме към ЕК, към финансовите министри от еврозоната, най-вече към Европейската централна банка и им казваме простичко: България изпълнява всички критерии по Маастрихтския договор и ги изпълнява по-добре от много от страните-членки на еврозоната. България плати своята цена – плати я с една стабилна финансова система в резултат на валутния борд. Но тази цена кой я плати – правителството? Не. Платиха я българските граждани и българският бизнес. Затова най-голямата цена, освен чисто финансовите параметри е, че част от нашите деца напуснаха страната. Сега е моментът да кажем това на висок глас, защото председателстваме Съвета на Европа. Трябва ясно да го заявим. /…/ Считаме, че отговаряме на всички критерии, направихме си упражнението, не натовархиме ЕС с нито един цент – България не допусна финансови кризи като други страни. Затова нека сега ни оценят по достойнство. Българското общество не иска само солидарност, то иска справедливост. 

Валутният борд изигра своята много добра роля за стабилност, но ние не можем да живеем вечно във валутен борд - в един момент трябва да излезем от него, продължи коментара си проф. Дулевски:

И тук е големият проблем - как излизаме, което означава, че този гарантиран вързан курс на лева към еврото трябва да бъде променен или запазен. Какво иска обществото? Да се запази курса и да влезем през чакалнята към еврозоната със същия курс, или да останем в неизвестност какво ще се случи, всяко следващо правителство да преценява, и парламент, каква ще бъде евентуалната промяна на курса според различни обективни обстоятелства. Това е ключов въпрос, който обществото трябва да знае - коя алтернатива следваме.

Когато влезем в ЕRM 2, печелим няколко положителни неща, сред които попадането под много строгия контрол и наблюдения на ЕЦБ, на финансовите министри на страните-членки на еврозоната, изтъкна Лалко Дулевски:
Освен тези четири критерия, които изпълняваме, те искат да от нас да видят конвергенция. Казано простичко, сближаване на доходите на българските граждани със средноевропейските нива, да се намалят неравенствата в обществото. Това те декларират. Освен това, те искат да видят повече инвестиции, искат да видят по-висока продуктивност в страната, липса на дисбаланси на макрониво и това ще го наблюдават. Това, че сега ще ни приемат в чакалнята, не означава, че казват: "Добър ден! Елате и ползвайте благата!" Не. Те ни казват интелигентно: "Всичко това, което искаме от вас и което показвате докажете, че ще бъде устойчиво и ще остане във времето и ще подобрявате тези показатели на сближаване". В това число, казвам, и доходите.

Най-накрая ще имаме шанс да се проведат комплексно реформи, за по-голяма сигурност за хората, обобщи проф. Дулевски: 
Не е ли по-добре например големите банки, системните банки в България да бъдат под пряк контрол на европейския надзорен механизъм и Европейската централна банка да наблюдава тяхното действие? Не е ли по-добре при проблем, не дай си Боже, на банка, вместо да се занимава нашият фонд за гарантиране на влоговете в банки и правителството да го подкрепя, да се занимава европейският механизъм за преструктуриране? Не е ли по-добре да има европейска схема за застраховане на депозитите, а не само българският фонд, който започва: "Имаме пари, нямаме пари". Това са неща, които се случват в еврозоната.

Цялото интервю слушайте от звуковия файл.
Още от категорията
Александър Новак

Русия и Саудитска Арабия са се договорили за безсрочно продължаване на споразумението ОПЕК +

Русия и Саудитска Арабия са се договорили за безсрочно продължаване на споразумението ОПЕК +, което предвижда регулиране на добива на петрол. Това съобщи днес руският министър на енергетиката Александър Новак. Новак обясни, че новото споразумение се основава на договореното преди две години на среща в Москва между руския президент Владимир..

публикувано на 17.06.18 в 16:39
 Съединените щати обявиха, че ще наложат нови мита за 50 млрд. долара, което бе последвано от реципрочен отговор от Пекин.

Потенциалните причини за нова икономическа криза са свързани с политически рискове

В икономиката последващи финансови кризи са в някаква степен неизбежни. Няма обаче фундаментални икономически причини, които да доведат до нова криза в краткосрочен план. Потенциалните причини за нова криза биха били свързани с политически рискове. Това каза в предаването "Събота 150" д-р Георги Кочарков от университета "Гьоте" във Франкфурт...

публикувано на 16.06.18 в 13:56

Китай ще наложи мита на стотици американски стоки на стойност 50 милиарда долара

Китай ще наложи 25-процентни мита на 659 американски стоки на обща стойност 50 милиарда долара, съобщи китайското министерство на търговията, цитирано от Ройтерс. Мярката е в отговор на решението на Съединените щати да наложат подобни мита на китайски стоки на същата стойност. Митата върху американски стоки за 34 милиарда долара ще влязат в..

публикувано на 16.06.18 в 02:45

Тръмп обяви мита от 25% за вноса на китайски стоки на стойност 50 млрд. долара

В петък президентът на САЩ Доналд Тръмп анонсира официално въвеждането на мита от 25% за вноса на китайски стоки на стойност от 50 млрд. долара годишно и заяви, че Съединените щати "ще приложат допълнителни тарифи", ако Китай отговори с аналогични мита върху вноса на американски стоки. Той подчерта, че митническите тарифи от 25% ще се прилагат за..

обновено на 15.06.18 в 18:57

Изненадващо свиване на индустриалното производство в САЩ през май

Индустриалното производство се понижи през май за пръв път от четири месеца насам, но в резултат главно на спад на промишленото производство с оглед на сериозен пожар при един от доставчиците на авточасти за камиони на компанията Ford, което означава, че по-ниските данни не се дължат на някаква съществена слабост в американската икономика...

публикувано на 15.06.18 в 17:41

БСК: Да се регламентира за какво ще се използват продуктовите такси за автобусите и камионите

Българската стопанска камара настоява да се регламентира ясно за какво ще се използват продуктовите такси за автобусите и камионите, които въвежда екоминистерството. Илиана Павлова от Центъра „Чиста индустрия” при БСК посочи аргументите за това: "Камионите и автобусите - товарните и пътническите транспортни средства, които превозват над 3,5..

публикувано на 15.06.18 в 17:41
Регионалният мениджър на компанията ЧЕЗ за България Карел Крал

Мениджър на ЧЕЗ за България: Трябва да се повишат тарифите за пренос и разпределение на ток

Тарифите за пренос и разпределение, които са част от крайната част на цена на тока, трябва да се повишат. Това заяви регионалният мениджър на компанията ЧЕЗ за България Карел Крал: "Цената, която се плаща за пренос и за разпределение в България е по-малко от половината от това, което се плаща средно в другите европейски страни. Един..

обновено на 15.06.18 в 16:47