Изпълнителната власт използва съдебната система, за да заплашва и да ограничава гражданските и политическите права на каталунците и по-специално - на избраните от народа. Всичко това се случва с единствената цел да променят резултата от изборите на 21 декември, които бяха организирани по легитимен начин от испанската държава. А както видяхме, резултатът беше истинска победа в полза на независимостта на Каталуния - с абсолютно мнозинство в Каталунския парламент.
Президентът Пучдемон е в изгнание поради произволните действия на испанската съдебна система. Всъщност, той има право да бъде в Европа. Като всеки европейски гражданин може да пътува в Европа. Няма друга съдебна система, която да вижда нарушения от негова страна, причина да бъде арестуван или пък да бъде предаден на Испанските власти. Каталунският парламент отложи неговото избиране, с цел да засили и да затвърди неговото назначаване. Той е легитимният президент на Каталуния. Гражданите на Каталуния отново го избраха по легитимен начин, по време на изборите. Но, ние се намираме в една държава, която прави всичко възможно този демократичен избор да не постигне нужния резултат. Това голямо вмешателство и нарушаване на човешките права на гражданите на Каталуния. Отново бих искала да ви обърна внимание, че имаме политически затворници - граждани, които са в затвора, без дори да е заведено дело срещу тях, без никаква присъда, без да са нарушили закона. Това е, което се случва в Каталуня, е грубо нарушаване на демокрацията в Европа.
Ние гласувахме за независимостта на Каталуния, гласувахме за Карлес Пучдемон да стане президент на Каталуния. Не виждаме място за преговори, поради това, че на испанците не им харесва случващото се. Тези са нещата, за които гласувахме.
Според Арке, хората са застанали зад своя президент в изгнание и няма да се появи нова кандидатура, която да замести Карлес Пучдемон:
За пореден път испанската страна показва липсата на демократичност, а ние не можем да продължаваме да приемаме заплахите и да не признаваме демократичния избор. От тук нататък трябва да видим по какъв начин да действаме и какви процедури да бъдат приложени. Преговарящият от страна на Пучдемон, вече обяви, че ще внесе официално случая на Каталуния в Европейският съд по правата на човека. Ние, като граждани на Каталуния, не можем да се откажем от нашите граждански и политически права. Ако Испания иска да продължи да отлага нещата, това си е нейно решение. Ние не можем да се върнем назад, сега когато сме в процес на демократични промени. Искат 11 съдии от Конституционния съд да променят гласа на повече от 2 милиона граждани. Това не е демокрация, нещата не функционират така. Конституционният съд въвежда предпазни мерки, които са противоконституционни. Те провалят самата Конституция и правовата държава. И тук, както виждате, няма място за преговори.
На подобно мнение е Агустин Вейосо - анализатор, професор по политически науки в Националния университет за дистанционно обучение в Мадрид:
Случва се нещо, което вече много години се повтаря. Испанското правителство се опитва да го загърби чрез съдебната власт. А съдебната власт прилага закона, който е в разрез с политическия проблем. И сме като в задънена улица. От години сме в тази ситуация, без да се стига до някакво решение. Когато има възможност за преговори, никой не обръща внимание. Едните се защитават с Конституцията, а другите - с гласовете. Това са две страни, които непрекъснато се сблъскват.. Естествено, който има повече власт, той прилага закона и отказва да води преговори. А другите, които се крият зад гласовете, не искат пък да спазват закона. И какво се случва всъщност? Когато се осмелиха да не спазят закона, стигнаха до затвора. Разбира се, това води до голямо напрежение - създава се ситуация на отчаяние, на противоречия и в този момент правителството не може да даде решение. А щом правителството не може да даде решение, стигаме до положение, в което никой не може да даде отговор и да излезе с ясно решение. Все повече се засилва разделението и това нанася все повече щети в Каталуния, а в останалата част на страната води до незаинтересованост.
Идеята за управляващ президент в изгнание не може да се случи и прави Испания „смешна пред целия свят“, убеден е анализаторът:
Глупаво е, че един господин направи смешна Испания и то пред очите на целия свят. А това именно е защото не се търси пътя на постепенния диалог, бавно и спокойно, с търсене на решение. Това може да е диалог, който да трябва да трае две-три години и дори повече, но накрая наистина да се стигне до решение. Но нещата няма как да се случват, когато има постоянен контрол от страна на силите за реда, които следят зорко какво се случва. Не може да се прави референдум, без след това да има диалог. Не може да се прави референдум, когато хората се страхуват дали техните банки няма да бъдат закрити или преместени, дали техните фирми няма да бъдат изтеглени. Това е една порочна среда. Избирателите гласуваха по-скоро от страх, а не водени от това, което искат. Този проблем е повече от 40 години, a правителството не иска да говори по този въпрос. За мен това е като улица без изход. Тези, които искат да живеят в рамките на тази държава, трябва да живеят спокойно, да си съжителстват, а онези, които искат да си тръгнат - спокойно могат да го сторят.
