В сряда Централна банка на Румъния повиши основния си лихвен процент за втория пореден месец, предприемайки по този начин поредна стъпка на затягане на паричната политика в отговор на засилващата се инфлация.
Националната банка на Румъния (НБР) увеличи водещата лихвена ставка на страната до 2,25% от 2,0%, след като само месец по-рано повиши основната си лихва за пръв път от девет години насам.
Решението на НБР следва аналогичната мярка, предприета от Чешката централна банка през миналата седмица. Английската централна банка (АЦБ) е другата централна банка от Европа, която също започна да следва политиката на Федералния резерв на САЩ на постепенен отказ от стимулиращите мерки, предприети в резултат на последната световна финансова и икономическа криза. Трябва да се има предвиди, че редица икономистите очакват след края на утрешното редовно заседание, АЦБ да сигнализира за второ покачване на основния британски лихвен процент, което може да се случи през следващите месеци. Индикации за подобен ход вероятно ще бъдат дадени при публикуването в четвъртък на новите икономически прогнози на Английската централна банка, известни като "Тримесечен инфлационен доклад".
Днешното повишение на румънската лихва за втори пореден месец е факт, тъй като икономиката на Румъния продължава да процъфтява и беше сред най-бързо развиващите в 28-членния Европейски съюз през 2017-година. По-бързият икономически растеж и по-високите заплати в страната засилиха инфлацията, като тя достигна годишен темп на растеж от 3,3% през миналия декември, докато целевото ниво на централната банка е за инфлация от 2,5 на сто.
Европейската комисия представи в сряда своя редовен "Зимен икономически доклад" за ЕС, според който икономиката на Румъния е нараснала през 2017-а година с 6,7%, но в същото време ЕК прогнозира, че растежът на нашата съседка ще се забави до 4,5% през настоящата година. Въпреки това се очаква румънската инфлация да продължава да нараства с оглед на по-нататъшно покачване на заплатите. Новите прогнози на Румънската централна банка, които ще бъдат публикувани в петък, вероятно ще сочат в същата посока.
Новият прогнозен сценарий предполага, че инфлация ще се ускори през следващите месеци, след което да се забави през втората половина на 2018-а година, отбеляза НБР, обяснявайки днешното решение да вдигне лихвата. Интересно е да се отбележи, че Румънската централна банка предприе този ход въпреки сериозните сътресения на световните финансови пазари през последните дни, които са последвани от известно успокояване по време на търговията в сряда.
НРБ обаче посочи, че бъдещата посока на провежданата от нея парична политика ще бъде повлияна от несигурността и рисковете, свързани с нестабилността на международните финансови пазари.
"Уолстрийт Джърнъл" цитира Лиам Карсън, анализатор в Capital Economics, според който основната румънска лихва ще приключи настоящата година на ниво от 3,50%. Това ще представлява по-агресивен цикъл на затягане на румънските лихви, отколкото очакват повечето анализатори, допълни той.
На този етап централните банки на Румъния, Чехия и Великобритания са единствените в Европа, които започнаха да следват политиката на постепенно, но трайно повишение на лихвите ставки от страна на Фед на САЩ. От края на 2015-а година насам Федералният резерв увеличи пет пъти основния си лихвен процент, като за последно направи това през декември.
Мнозинството централни банки в Европа, в т.ч. ЕЦБ, обаче остават и до ден днешен по-предпазливи по отношение на провеждането на подобна затягаща парична и лихвена политика. Икономическото възстановяване на еврозоната започна по-късно от това в САЩ и до началото на миналата година то беше доста нестабилно. С оглед на това ЕЦБ продължава да предоставя стимули на икономиката в региона, въпреки че от миналия месец (от януари 2018-а) намали наполовина месечния размер на покупки на еврооблигации до 30 млрд. евро.
Оставащите в сила стимулиращите мерки на ЕЦБ ограничават степента, с която други европейски централни банки могат да затегнат паричните си политики, тъй като те биха рискували да оскъпят местните валути спрямо еврото, ако бъдат по-агресивни, навреждайки по този начин на техния износ.
