Антон Тончев стана известен с отвореното си писмо до правителството и до премиера Бойко Борисов през октомври миналата година, когато обяви, че "община Босилеград никога не е била в такова лошо и траурно положение" и се аргументира, че сред "показателите", които потвърждават това е фактът, че общината с 36 села през 2001 година е имала 125 000 жители, а сега населението е намаляло под 5 хиляди.
Няма препитание, хората няма какво да работят, икономическото развитие на Босилеград е в тотален колапс. Безработицата е над 50%. Обаче политиката на Сърбия е такава, че в последните пет-шест години всички безработни са на заплата в общината и имат заплати от 100 до 300 евро, а 80% от тези хора нямат никаква трудово задължение и им плащат - това е нещо уникално, което мисля, че в Европа го няма никъде. Много хора и тук, и в България - особено в България, се чудят възможно ли е, споделя с горчивина пенсионираният учител, за когото обучението на български, на майчиния език, е кауза:
До 1959 година обучението е било на български език. Тогава - през 59-а преминава на сръбски език. И от 2014/ 2015 учебна година по моя инициатива и с инициатива на целия колектив - тогава и кметът Захариев не беше против, даже ни е помогнал да се отвори паралелка на български език, и тази година 2018 г. , май месец, ще завършат първите ученици - 12 клас на български език. Обаче най-големият проблем са учебниците. Когато отворихме паралелката, договорът беше с правителството на Република Сърбия и с министерството - до 2018 година да се преведат и да се отпечатат поне учебниците до 11-и клас и в края 2018-та и началото на 2019 да се отпечатат и учебниците за 12 клас. Но това не се случи. Защо? Не се случи, защото няма интерес.
След положени доста усилия се стига се до ситуация, при която част от учебниците за девети клас са преведени на български, но отново не се използват, казва Тончев:
Сега в момента стоят в Министерството на образованието на Република Сърбия четири учебника за гимназията, които са преведени, минали са коректури, всички проверки - езикови и други, всичко е наред, обаче не са пуснати да се печатат.
"Г-н премиер, уважаеми господа министри. Ако Република България продължава да ни помага по досегашния начин, по-добре да не ни споменавате като българи, които живеят в Сърбия", завършва отвореното си писмо доскоро училищният директор в Босилеград Антон Тончев, който още очаква отговор.
И децата, и родителите имат желание да учат на български, но основна пречка са учебниците. Това сме го казвали през последните пет-шест години и това е реално погледнато един от ключовите проблеми, отново подчерта Антон Тончев, допълвайки, че нерешаването на този проблем е логичен резултат от манипулираща политика на Република Сърбия, но вина имат и българските власти:
Това е манипулиращата политика на Сърбия - правят манипулации нарочно. Но колкото са те виновни, още повече са виновни тук, в България, защото за една година - 2017-а и 2016-а се състояха четири срещи на най-високо равнище - от министър-председателите, министрите на образованието, вицепрезиденти и нищо не се реши. Аз не знам дали Бойко Борисов знае, че живеят българи в Сърбия. Бих искал да му поставим този въпрос. Когато са се срещнали с Вучич, с Бърнабич или някои други високопоставени личности в Събрия, те се разправят за съвсем други неща - за някаква икономика, за сътрудничество в други сфери, магистрали - това ги интересува. Животът, начинът на живот не ги интересува - нито в България, нито в Сърбия.
