Любовта във фолклорните ни традиции

Какви са тайните в любовните отношения между младите в българското минало
Снимка: Асен Великов
На любовта по нашенски е посветено предаването “Радиоприемница” тази седмица. Етнологът Нели Милушева разкрива тайните в любовните отношения между младите хора в българското минало. В българския фолклор седмицата след Месни заговезни, се нарича Сирна неделя и продължава до Сирни заговезни. Това е седмицата, през която в миналото младите хора е можело да се срещат, да се закачат и танцуват на мегдана. След това идват строгите Великденски пости, след които пък започва и работата по полето.

В миналото любовта между двама души не е била афиширана както днес. В миналото любовта, погледнато от днешна гледна точка, е по-внимателна и по-скрита, а дори и по-романтична, защото има крадене на китка и напиване на менците. Романтични моменти, които са по-скоро като игра, като предистория на живота, което днес липсва, казва Нели.

Животът на хората е протичал по определен календарен начин, свързан с цикличността на природата. За да има ред в душа е трябвало да се подреди и светът около него. По един такъв магичен начин, трябва да се сътвори доброто и да се гони злото. Обредността на българина се върти точно около това, обяснява тя. На всеки празник обредността е свързана с това - да се привлече доброто и любовта.

Като съвременни хора ние търсим празничност, която трябва да бъде подготвена, подредена по някакъв начин, а в миналото нашите баби и дядовци не са го правили така - празничното е било в тях самите. Това дали ще омесиш хляб или ще отидеш на вода, те са го случвали по този празничен ритуален начин и това е носело удовлентворлението от самия живот, казва етнологът. Снимка

Връщайки се към обредността, според нея, любовта е съществувала във всеки момент - чрез гадаене, освещаване от отделни празнични или ритуални елементи. От гледна точка на едно младо момиче, което търси любовта, гаданията ѝ носят сигурност за добър съпруг и добър живот, както е редно да се развива живота на една жена и тя вярва, че това е Божествената намеса в живота. Магиите за любов са едни от най-тежките за направа. Говоря за магиите, които всеки един човек е можел да направи, разказва тя.

Момичетата са били по-неизявената част от любовната двойка, което е нормално за патриархалното ни общество. Момичетата са правили тези тайни магии, тайни наричания и са очаквали момчето да ги забележи. При момчетата е по-различно - ако един момък си хареса момиче, може да ѝ открадне китката и това я белязва за пред цялото село, ако пък не я вземе за жена - това е бил голям срам за момичето и цялото ѝ семейство.

Момичето е можело да покаже, че харесва момчето, както и че то може да продължи да я ухажва, като се съберат на седянка, тя може да го подтикне да ѝ подаде нещо, например, каделя вълна, а момата демонстративно пред него да я запреде. Това означава, че го харесва и тя. Момите и ергените не са имали право да се държат за ръце пред хората. Дори на хорото от едната страна са били жени, а от другата са мъжете и са се “хващали”, държейки кърпа. Напиването на вода е същото като открадването на китката - харесват си мома и ѝ напиват водата. Водата има голяма роля в българската обредност. Без вода няма празник.

Всяко изключение от правилото и всяко различно нещо, разказва етнологът, което се набива на очи - не е добре. Неслучайно хората казват, че най-хубавите моми ги дават в чуждо село. На Сирни заговезни момците са хвърляли стрели, запалени с огън в дворовете на момите, които харесват и сутрин, когато стане, момата е отивала в двора да преброи колко стрели има. Снимка

Основен момент в живота на стария българин е била сватбата. Реално това е част от живота, през която всеки трябва да премине. Основните моменти са - раждане, сватба, смърт - това е в традиционната ни култура. Има няколко момента от израстването в живота на момите и ергените- това са лазаруването при момите и коледуването при ергените. Преминавайки през тези обредни моменти, момите, например, са ставали готови да се момеят. Става дума за млади момичета, защото ако до 18-20 години една мома не се е омъжила, е възприемана като стара мома.  

За Нели Милушева сватбата в миналото не е била толкова романтична, защото това е бил моментът, в който тя се разделя със семейството си. Тя умира (за старото си семейство-бел. ред.), вече не присъства в живота на това семейство и се ражда наново с нов социален статус в новото семейство. В традиционната сватба, родителите на булката не присъстват на сватбата. Те се канят, след като мине свождането ( първата брачна нощ), а момата е добра и не следва връщане.

Магии има и след като жената е улегнала, родила е децата си и вече не е толкова привлекателна за своя съпруг - такива магии са свързани си с месене на хляб, ритуали на реката и други. Жените в миналото са познавали и силата и значението на цветята, както и комбинациите от цветя, с които да привлекат мъжкото внимание. Най-използваната билка в нашата традиция е босилекът. Няма китка без босилек. Стрит босилек посипан по прага на къщата пази от зли сили и от лошо влияние отвън, но посипан върху спящия мъж - пази от изневяра.

Хубавите цветя за магии за любов са маточина, люляк, перуника, омайниче. Растения са използвани и за раздяла - такива са омразниче, пелин, комунига, тинтява. Делянката е интересна билка, защото в преданаията с тази билка са намазани стрелите на самодивите и когато мъж е уцелен с такава стрела, не усеща, но любимата му го намразва.

Още за старите магии за любов и за българските фолклорни традиции в любовта - в звуковия файл.
Още от категорията
Дьорд Арато, г-жа Дьорди Димитров, Дьорд Сонди, Дарина Маринова, Тошо Дончев в студиото на „Артефир“ (отляво надясно).

70 години от създаването на Унгарския културен институт в София

Унгарският културен институт в София отбелязва 70-годишнината от създаването си. Събитията в Унгарския институт винаги са били част от културния афиш на българската столица. От 19 до 22 октомври в България гостуват - Дьорд Арато, Дьорд Сонди и Тошо Дончев - директори на УКИ през различни години между 1994 и 2014 година. С откриване на изложба и..

обновено на 19.10.18 в 17:23
Проф. Христо Пимпирев и инж. Мирослав Цветанов на откриването на изложбата „Антарктика – поглед от другата страна на света”

Антарктика – поглед от другата страна на света

С фотографската изложба „Антарктика – поглед от другата страна на света” на инж. Мирослав Цветанов продължава националната образователна обиколка на Българския антарктически институт. Експозицията с теренна фотография и видеоматериали на българския инженер, участник в две полярни експедиции може да бъде разгледана заедно с изложбата с исторически карти на..

публикувано на 19.10.18 в 17:10
Владимир Пенев

Владимир Пенев: Благодарен съм на съдбата да бъда актьор и в театъра, и в киното и телевизията

В Народния театър „Иван Вазов“ предстои премиерата на постановката „Бащата“ по Флориан Зелер. Спектакълът ще може да бъде видян за първи път на 24 и 26 октомври. Режисьор е Диана Добрева. Главната роля на бащата е на Владимир Пенев. Участват още Радина Кърджилова, Теодора Духовникова и Юлиан Вергов, Мария Каварджикова и Константин Еленков...

публикувано на 19.10.18 в 16:59

Shell вече не спонсорира Лондонската национална галерия

Англо-холандската компания Royal Dutch Shell прекратява спонсорските си отношения с Лондонската национална галерия, които имат 10-годишна история, съобщава The Guardian. Компанията подпомагаше галерията с меду 20 000 и 35 000 лири годишни, но спонсорството предизвикваше критики от страна на природозащитници, които бяха против парите от добива на..

публикувано на 19.10.18 в 16:02

Емануела Шкодрева взе награда за най-добра актриса на театралния фестивал в Зайчар

От 14 до 22 октомври в Зайчар – родния град на една от най-големите сръбски театрални и кинозвезди Зоран Радмилович за 27 път се организира театрален фестивал на неговото име. Програмата на фестивала е основно балканска, но събитието ще бъде закрито на 22 октомври от фолклорна група от Китай. Извън трупите от бившите югорепублики в програмата на..

публикувано на 19.10.18 в 14:40

Иван Теофилов слуша тишината

Иван Теофилов е един от най-талантливите български поети. След вълнуващите „Монолози“, „Вселената на яйцето“ и „Митология на погледа“, новата му книга „Гласът на тишината“ не просто е продължение на неговите записки, спомени, мисли, преводи, а по думите му – изключително важна за него: „Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба...

публикувано на 19.10.18 в 14:25

„Следи от афро-бразилската култура“ в София

В неделя, 21 октомври, е откриването на третото издание на Седмицата на бразилското кино и култура, чието мото е „Следи от афро-бразилската култура“. Организатори са посолството на Бразилия у нас и бразилският Културен център "Зенон". Идеята е чрез кинотворби, музика, литература, танц, изобразително изкуство, фотография и дори кулинария да..

публикувано на 19.10.18 в 12:29