Легендите разказват, че деветият султан Селим І Явуз, баща на великия султан Сюлейман Великолепни, след победата си над персийския шах и завладяването на Северен Иран, заповядал 700 персийски майстори на керамика да бъдат изселени и настанени в империята. Те поставили началото на производството на керамика в земите на османците. Основният керамичен център от 15 до 17 век станал Изник, изграден върху останките на античния град Никея.
В декорацията на съдовете изобилстват растителни композиции: клиновидни листа с назъбени ръбове, лалета, карамфили, зюмбюли, плодове, кораби, хора и животни, митични същества и абстрактни композиции.
Първоначално майсторите изписвали своите изделия с кобалтово синьо върху бял фон. Те съчетавали традиционни османски арабески – украшения с шарки на цветя – с характерни китайски и персийски орнаменти.
Постепенно палитрата се обогатявала с нови цветове. Към кобалтовото синьо майсторите от Изник добавили първо тюркоазен цвят, а после го съчетали с пастелни оттенъци на виолетово и зелено. Те се стараели цветовете, които използват, да наподобяват нюансите на различни скъпоценни камъни. Започват да използват и изумруденото зелено и тайнственото коралово-червено, с характерната плътна глазура, даваща ефекта на тънък релеф. Интересно е, че релефът се появява след изпичане на керамиката. За първи път плочки с характерния коралово червен цвят са използвани във вътрешната декорация на Сюйлемание джамия в Истанбул, построена в чест на самия Сюлейман Великолепни. Те са сравнявани по качество и финес с ненадминатия китайски порцелан.
Тайната техника за изработването им си отива завинаги, заедно с майсторите им.
