Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Не съм оптимист за бързо намиране на решение по въпроса с името на Македония, най-малкото защото правителството на Груевски, което управлява в различни варианти 10 години Македония, обвърза смяната на името с провеждането на референдум. Това каза в ефира на „Хоризонт“ Красимир Узунов,собственик на Агенция „Фокус“.
В коментара си за предаването „Нещо повече“ Узунов отбеляза, че трябва да се има предвид и факта, че над 70% от гърците не са съгласни в името да се съдържа „Македония“, а сред населението на югозападната ни ни съседка едва 33% приемат да се смени името на държавата, като 29-процентни пункта от изразилите тази позиция са етнически албанци.
Посещението на президента Румен Радев в Скопие според анализатора е знаково и трасира прилагането на двустранния договор за приятелство и добросъседство. Показателно за продължаващото затопляне на отношенията между Македония и България според Узунов е лансирането на идеята за стратегически договор за сътрудничество със София, какъвто Скопие има със Съединените щати, както и смененият тон на публикациите за България в местните медии:
Само преди 1 година за 3 месеца ние можехме да извадим 800-900 публикации, които бяха твърде негативни за България. В момента в македонските медии позицията към България е много по-различна. Тоест, този кръг около Груевски, който диктуваше определено поведение на медиите, го няма.
Според Узунов най-добрият вариант е името на Македония да бъде „Нова Македония“, но в този случай и езикът в страната ще трябва да се нарича „новомакедонски“. Анализаторът бе категоричен, че това име няма да бъде прието от Гърция, особено след митинга, организиран в южната ни съседка, който се противопостави на наименование, съдържащо „Македония“. В заключение Узунов прогнозира тепърва намеса по въпроса и на големите „играчи“, сред които и Русия, и Турция, която, по думите му, винаги е претендирала, че е гарант за интересите на Македония и се е противопоставила на искането на Гърция една държава да смени името си заради нея.
Според Коста Филипов, дългогодишен кореспондент в Македония и понастоящем член на Македонския научен институт, искането на България да няма географско определение в новото име на Македония, за да не бъдат накърнени интересите на страната ни, представлява втвърдяване на българската позиция.
Ако все пак се съчетае името с географското определение, според Филипов най-приемливо е „Вардарска Македония“.
Според председателя на Македонския научен институт доцент Александър Гребенаров след 1944 година по държавнополитически причини България е избягвала използването на понятието „Пиринска Македония“ – за да не дразни Скопие и Белград.
Какво ли не правихме, за да прекръстим Пиринска Македония на Благоевградски, а преди това и Горноджумайски окръг, а сега област? И какво стана от цялата тая ситуация историческа? В Гърция имаме три области, които са свързани с Македония – Централна Македония, Западна Македония и Източна Македония и Тракия. Вардарска Македония, тоест Република Македония, си е отделно като име, а ние всъщност се борим да няма такова понятие, защото наистина е опасно с оглед на бъдещите териториални искания.
Доцент Наум Кайчев, преподавател в Софийския университет и дългогодишен Генерален консул в Битоля, е оптимист за шансовете до юли месец да се стигне до решение на въпроса с името, но подчертава, че от гледна точка на страната ни:
Варианти като Северна Македония и Горна Македония предизвикват много сериозни въпросителни у нас.
Интервюто на Людмила Железова с Красимир Узунов и разговора на Добромир Видев с представители на Македонския научен институт можете да чуете от звуковия файл.
