Малко се знаят днес имената на съвременните поети, особено на тези от така наречените „малки езици“, които мощната машина на маркетинга и рекламата не иска да припознае и така остават далеч от евентуалните си читатели. Има обаче имена, които си струва да бъдат запомнени. Едно от тях е на Желко Иванкович (1954). Той е сред най-добрите съвременни поети на Босна и Херцеговина. Освен поет, Иванкович е и белетрист, литературен критик, преводач и публицист. Издал е повече от 40 книги. Сред най-известните му стихосбирки са „Нещо от това, което е“ (1978), „Разрушаване на картината“ (1990), „Изгубеният роден край“ (1995), „Търсене на родния край“ (1997), „Дневник на меланхолията“ (2008), „Сенките, все по-дълги“(2012), „Съблазънта на езика“ (2015). Има няколко сборника с разкази и един роман – „Любов в Берлин“(1995). За книгата си „Война и памет“ през 2016 получава наградата „Ксавер Шандор Джалски“ на Дружеството на хърватските писатели. Преведен е на около двадесет езика. На български за първи път излиза стихосбирката му „Ходене на пръсти“ в превод на Христо Попов. 
