Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Промени в трудовото ни законодателство, с които се регламентира трудовата миграция на висококвалифицирани работници от трети страни, предизвика множество опасения и съмнения сред опозицията и синдикатите. На фона на експонирането на важна евродиректива, регулираща правата и задълженията на научните изследователи, се появиха прозрения за прокарване на лобистки интереси и политика, която трайно ще ощети българските висококвалифицирани кадри.
С промените в Закона за трудовата миграция и трудова мобилност се адаптира българската правна рамка в съответствие с евродиректива в областта на законната миграция. Основна цел на законопроекта е да бъдат привлечени висококвалифицирани работници, студенти и доброволци от страни извън ЕС, като се регламентират условията за влизането и пребиваването им, изяснява се статутът на платените стажанти и се регулира възможността за достъп на студентите - граждани на трети държави, до пазара на труда след дипломирането им.
Опозицията, в лицето на левицата, и синдикатите, остро възразиха на две основни промени между двете четения. Едната е свързана с възможността наетите работници - граждани на трети страни, да бъдат увеличени от 10 % на 35 % в едно предприятие. Другата е отпадането на т. нар. "пазарен тест" за висококвалифицираните работници. Така работодателите няма да са задължени да провеждат проучване на пазара на труда, с което да установяват дали за определени специалности няма български експерти.
Според левицата, първоначалната идея за експониране на евродирективата за по-лесно пребиваване и работата в страната на научни работници и техните семейства е силно опорочена.
Заместник-председателят на социалната комисия в Народното събрание и депутат от БСП Георги Гьоков определи предложенията като силно лобистки и смята, че са в полза на едрите работодатели, които се стремят да потискат повишаването на доходите в национален мащаб:
Няма кой да повярва, че ще дойдат едни велики специалисти от трети страни извън ЕС. Тези 20- 35%, както е направено, по никакъв начин не се отнасят за квалифицирана или за нискоквалифицирана ръка. Там е общо! Ако България внася работна ръка на лекари, на ИТ-специалисти, нищо лошо, може би, да е квотата 35%, а защо не и 50, но защо ще внасяме и кадри в туризма? Защото липсвали!? Ами защо не си квалифицираме нашите хора? Ние нямаме хабер да образуваме тази работна ръка тук, да я изкараме от тази позиция на нискоквалифицирана, безхаберна, обезверена на пазара на труда, ами ще вкараме друга работна ръка, която, много образно казано, е "умряла от глад" в собствената си страна и ще идва тука да работи за жълти стотинки и то за сметка на нашите работници!
Синдикатите също остро оспориха промените. Според тях, с измененията е нарушена философията на закона. Атанаска Тодорова - главен експерт по пазара на труда в КНСБ, изключи да има доказана потребност от увеличаване на квалифицирания персонал
Статистиката, която имаме, показва, че само 9 микро фирми, които имат работници под 10 човека са поискали да наемат повече от тези 10% и една малка фирма е поискала това. Тези 10%, които работодателите казват, че за тях са много голямо ограничение, всъщност не важат за висококвалифицираните работници или специалисти - носители на синята карта, не важат за сезонните работници до 90 дни и до 9 месеца, не важат за научните работници, не важат и за вътрешнокорпоративен трансфер. Тези ограничения са само и единствено за онези лица, които идват по общия ред за работа в България, но сега, под влияние на работодателите, управляващите ги увеличават на 35%. Това не е оправдано! За миналата година, по този общ режим, са работили в България едва 500 човека. Всичките 5156 чужденци са работили без да има ограничения в броя персонал в едно предприятие. Сега ще бъдат над една трета от работниците чужденци, а по-малко 2/3 - български граждани, при условие че имаме 230 000 регистрирани безработни към края на януари.
Според синдикатите премахването на пазарния тест за висококвалифицираните работници ще ограничи възможността на българските висококвалифицирани специалисти да научават за свободните работни места
След като се премахва този пазарен тест, работодателят, без първо да е потърсила европееца, ще потърси направо гражданин на трета държава. Всъщност, синята карта на Европейския съюз, отваря възможност на гражданите на трети държави да работят не само на територията на България, но на територията на целия ЕС. В тази връзка, ние ще си запазим правото да сезираме както ЕК за евентуалните несъответствия на текстовете в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност с европейското законодателство, така и онези институции, които следят на европейско ниво доколко законодателството е синхронизирано с европейското
Според един от вносителите на промените, Христиан Митев от "Обединени патриоти", напрежението сред опозиция и синдикати идва от непознаване на същността на предложенията:
Спекулира се, че всякакви хора от всякакви държави ще дойдат, ще откраднат работните места на българските граждани, ще подбият цената на труда на трудовия пазар, което, според мен, няма основание. Чисто житейски ако говорим, нали това лице, което ще го привлечем като работник или служител, ще трябва да живее с този по-висок стандарт. Ако заплатата, с която ще го привлека, е по-ниска в сравнение с тази, която бих плащал на български кандидат за това място, той нали няма да дойде. Пак казвам, става въпрос за хора, които имат съответни специални знания и умения. Приоритети ще имат, разбира се, българите от общностите зад граница
Очаквано, работодателските организации приветстват промените в закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В официална позиция, изпартена до кабинета, от Българската стопанска камара изразяват своята удовлетвореност от приетите от социалната комисия изменения. Отпадането на пазарния тест ще намали и разходите на работодателя при назначаване на работниците. От Стопанската камара също така отбелязват, че в страната има "крещящ недостиг на специалисти" с висше образование в ИТ сектора и в други отрасли от промишлеността. Причината за това виждат в тежките и скъпи процедури, които отпадат с новите разпоредби на закона.
На фона на дискусионните въпроси и тревожните опзсения от опозиция и синдикати вносители на законопроекта далече не споделят тези страхове. Христиан Митев коментира:
Не се заблуждавайте, че, ако бъдат изобщо приети промените, ще се стигне едва ли не до тълпи от чакащи. Дълбоко се съмнявам! Тук вече е отговорност на работодателите - като искат работна ръка било от България или чужбина, да бъдат така добри да предлагат адекватни възнаграждения, на които да се съгласят да работят съответните вече работници със специална квалификация, знания и умения.
Промените в закона за трудовата миграция и трудовата мобилност влизат за окончателно гласуване в тази пленарна седмица на Народното събрание
