Колкото повече напредваме технически, толкова повече отношенията ни стават по-грозни, порнографията се превръща в част от живота ни, а политиците са лицемерни стожери на обществото, смята творецът.
Отношенията се връщат назад във времето с обратен знак, към тъмната Европа от 9-11 век. Мен тези явления ме вълнуват и не мога да седна да рисувам пейзажчета, споделя още Онник Каранфилян, който открива изложба със своя проект „Изгубените“ на 8 март. В рамките на изложбата ще бъдат показани например въображаеми портрети на прабаба и прадядо от викторианската епоха с айпад.
Творческите послания могат да бъдат коректив, особено когато има ирония и самоирония, вярва Каранфилян:
"Емотиконите са прекрасни знаци и ако човек ги ползва с мярка, няма нищо лошо, дори може да е забавно. Но всъщност, когато самата техника предразполага човек да мисли, че няма време, се завърта някакъв вихър, който ни отвява.
Всъщност за къде бързаме? Ако изпишем цялото изречение или ако се обадим, или ако седнем да си говорим. /.../ Спасението е любовта, колкото и да звучи като клише. В най-простичкия смисъл – любовта към това да стоиш с някого и дори да си мълчиш, но да го гледаш в очите и да си пиеш кафето с него, любовта към това да си свършиш нещата, както трябва: да се погрижиш за дръвчето пред входа на блока, да ти е хубаво да не се отчуждаваш заради тези техники. За такава любов става въпрос. Да търсим любовта в дребните неща. Мисля, че това е разковничето. /…/ Винаги си мисля, че нещо ще стане, че хората ще разберат, че това е само средство, а не начин за самоизява. Трябва да намерим баланс."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
