Дмитрий Лихачов е един колос на духа, а съдържанието е многопластово. Книгата е синтез от неговия труд, продължил почти век. Последното изречение в книгата е „Писах тази книга цял живот“, разказа в предаването "12+3" преводачът Мария Петкова, работила над книгата близо три години.
"Посланията са за висока духовност, как да спасим нашата земя – и живата, и неживата природа, той говори за нашия единен дом и отговорността на човека за това, което той създава, за спасяването на малките градове, за действията на архитектите", обобщи част от идеите на акад. Лихачов Мария Петкова:
„Неговото мислене е нетрадиционно. Този човек, преживял много трудности в живота си, за мен е олицетворение как може да бъде осъществена мисълта на Гьоте „Ако няма добро – направи го от злото“. След всички свои тежки преживявания не е останал озверен, озлобен. Той е бил такъв мислещ наблюдател, че е станал един от най-големите хуманисти и е стигнал до мисълта, че само чрез съзидание и любов може да се гради, да вървим напред. Това е основното послание на неговата книга: висока култура, висока духовност, градеж и мисъл за другите.“
В книгата Лихачов развенчава много митове за руската култура, пише, че азиатското начало в руската култура едва се мержелее и че в културата на Русия източното е твърде малко, поясни още преводачът:
"Характерно е, че дори у всечовека Пушкин (той боготвори Пушкин), мотивите от Хафез или Корана са възприети от западни източници. За Русия и за Европа - Испания, Сърбия, Италия, Унгария - много по-голямо значение има противопоставянето между юга и севера, отколкото между изтока и запада. И той говори, че от юг, че от Византия и България, в Русия идва духовната европейска култура, а от север - друга, езическа култура: от варягите. И двете култури никога не се съединяват."
Дмитрий Сергеевич Лихачов (1906–1999) е руски филолог и културолог, изследовател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор. Обект на негови проучвания са и византийската и славянска литература и изкуство. Изследванията му засягат и старобългарската литература и изкуство, в частност делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното влияние върху руската литература, което той определя като „Второ южнославянско влияние“, посочват в бележка към изданието от "Изток-Запад".
Цялото интервю с Мария Петкова чуйте в звуковия файл.
