Това каза за предаването "Нещо повече" по "Хоризонт" Емануил Георгиев от Националния център за безопасност в интернет. Национално представително изследване посочва че у нас 73% от децата на възраст между 9 и 11 години вече имат профил в социална мрежа. Голяма част от тези деца са се регистрирали с фалшива възраст. Препоръката на Центъра е и в България да бъде избрана същата възраст.
"Ако вдигнем възрастта и я направим, например, 15- 16 години, ще имаме още повече деца, които практически ще лъжат за възрастта си. Това ще затормозяви работата на нашата гореща консултативна линия, защото децата, които са под съответната възраст, ще се притесняват да сигнализират. В края на краищата и компаниите вероятно ще започнат да събират още повече данни, което ще бъде ефект, обратен на този, който регламентът иска да постигне"
Георгиев посъветва родителите да водят разговори с децата си относно рисковете и опасностите в интернет и да създадат една атмосфера на, в която децата по-лесно могат да споделят, когато имат проблем. Добра стратегия е родителите "да се съветват" с децата си, за да могат да установят контакт с тях.
"Установихме, че много често децата не споделят с родител, а споделят с връстници. Затова е важно да се водят такива разговори"
Георгиев е на мнение, че използването на програми за проследяване е добра практика, когато се касае за по-малките деца, но по-големите имат нужда от самостоятелност и затова трябва да се разчита, че те са подготвени да се предпазят сами
Психологът Маргарита Бакрачева изтъкна, че от няколко години не се говори за пристрастяване към социалните мрежи, тъй като непрекъснато живеем и в двата свята.
"За съжаление, много бързо се промени динамиката на Фейсбук, който става водещата социална мрежа. Имаше един много прекрасен момент преди да се комерсиализира, в който изпълняваше основно информационна функция".
Бакракчиева даде за пример пилотен проект, в рамките на който на няколко училищни класа са били създадени профили във Фейсбук с цел децата да общуват по-пълноценно. Когато родителите влизат в мрежата заедно с децата си и показват своето отношение, без рестрикции децата получават важна информация, че родителите и училището не възприемат мрежата като някаква заплаха и могат да се насочат към социалните форми.
"Иначе, със законодателни мерки, докато интернет пространството не бъде регламентирано, няма как да разчитаме на външна намеса, а още по-малко - на забрани".
Социалните мрежи могат да бъдат ползвани с проактивни цели и да имат социализираща функция - за насърчаване и създаване на положителна нагласа. Тя изтъкна, че реакцията на децата към кибертормоз е идентична на тази към физическо насилие:
"Родителите могат да забележат една малко по-трайна промяна в поведението, по която да разберат, че нещо не е нормално и се случва нещо различно. Обикновеното децата стават раздразнителни, не желаят да споделят, реагират в по-висока степен, отколкото е нормално, което е сигнал, че нещо се случва, било то в училище или в мрежата. За съжаление, травмите мотат имат идентичен ефект. Има много хубави наръчници, които се циркулират в интернет-пространството, които родителите могат да ползват".
Бакрачева посъветва родителите да не ограничават децата, но да им покажат, че интернет е само една част от живота.
