Eмисия новини
от 21.00 часа

Явор Алексиев, ИПИ: Двама от всеки трима души в работоспособна възраст вече работят

Ако един човек не е могъл преди 2 години да си намери работно място за 420 лв. заплата, сега ще му е още по-трудно да го направи за 510

Снимка: Георги Корнейков, БНР

Данните за пазара на труда през 2017 година са оптимистични. В групата на 15- до 64-годишните – активното население, достигаме рекорден коефициент на заетост. Вече двама от всеки трима души в България в работоспособна възраст работят. Безработицата продължава да намалява. Все още не е достигнала най-ниското ниво, отчетено малко преди кризата, но горе-долу се запътваме натам. Все по-голям проблем за икономиката става недостигът не само на квалифицирани специалисти, а изобщо на хора, които да могат да се включат на на пазара на труда. Това каза Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ) за предаването "Преди всички" по "Хоризонт". Според него увеличаването на минималната работна заплата може да има и лоши последици, правейки по-трудни за наемане безработните

"В момента проблемът с така наречената "фрикционна безработица" – хората, които са между работни места, не е толкова голям. Проблемът е по-скоро със структурно безработните – хора, чиито умения, квалификация или липса на такива, затрудняват наемането им. Минимална работна заплата касае именно тях, защото в общия случай това са хората, за които държавата казва: "Това е минималната стойност, която трябва да им се заплати". Можете да си представите, че ако един човек не е могъл преди две години да си намери работно място за 420 лв заплата, сега ще му е още по-трудно да го направи за 510. В една област като Видин това е почти 70% от средната заплата, което означава, че ако сте млад, неопитен кадър, вие на практика трябва да демонстрирате 70% от производителността на средния видински работник, което е трудно".

Заплатите, разходите за труд на работодателите в България са от най- бързо нарастващите в ЕС, но тръгват от ниска база, което прави достигането на европейски нива за висококвалифицираните кадри много трудно. В ЕС все повече се говори за т.нар. "прекомерни умения на работната сила" – квалификация по-висока от тази, която изисква заеманата длъжност", подчерта Алексиев. По оценки на ИПИ около 2-2,5% от БВП на ЕС може би страда от това разминаване между уменията на работещите и позициите, които заемат. Експертът цитира и европейско проучване от 2014 година, според което:

"Българите са нацията в ЕС, които най-силно вярват в непреходността на своите умения, което е проблем, защото излиза, че българите, въпреки сравнително ниската си производителност и сравнително по-ниска квалификация спрямо своите западни конкуренти, мислят, че това, което те имат в момента като умения, ще се търси и след 5-10 години на пазара на труда и ще е също толкова актуално".

"В Европа около 10% от населението участва в така нареченото "учене през целия живот", а у нас – доста под 5%. Дуалното образование може да задържи много от рисковите хора в училище и да им даде реални умения", убеден е Алексиев.

"В България повечето активни мерки са насочени именно към създаване на субсидирана заетост, докато в Европа парите отиват за преквалификация, кариерно ориентиране, образование и свързване с реалния сектор", каза експертът, според когото именно подготвена работна ръка би била необходима на България при следваща криза. 

Алексиев не се съгласи с прогнозата на Светлин Наков – главен изпълнителен директор на Софтуерния университет, че нискоквалифицираните работни места у нас ще изчезнат напълно към 2030 година, защото ще бъдат заместени от роботи. "Създават се нови работни места, включително за по-нискоквалифицирани хора, но те изискват умения", каза той и даде за пример градинарството. 

Интервюто на Диана Дончева с Явор Алексиев можете да чуете от звуковия файл.

Още от

Чернобил - война на интерпретациите

публикувано на 24.06.19 в 11:30

Привилегировани превозвачи

публикувано на 24.06.19 в 10:06