Само за два месеца офанзивите на сирийската армия край Дамаск и на турската в Африн прекроиха коренно политическата, а може би и етническата карта на Сирия. Президентът Башар Асад утвърди властта си в околностите на столицата, като принуди десетки хиляди бунтовници и цивилни да се изселят в северозападната част на страната. В същото време поне 100 000 кюрди напуснаха Африн от страх от турските бомбардировки.
Следващата сряда президентите на Турция, Русия и Иран се събират в Истанбул. Това ще е втората им среща за последните пет месеца. Анализатори сочат, че главната тема този път ще бъде подялбата на Идлиб – последната значима област, останала в ръцете на сирийската опозиция.
На този фон САЩ изглеждат безсилни да променят хода на събитията. Изявлението на президента Доналд Тръмп, че американците ще напуснат „много скоро“ Сирия, прозвуча на някои като признание за претърпяно поражение. В потвърждение на това „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че фондът от 200 милиона долара, предназначен за стабилизиране на бившите сирийски владения на групировката „Ислямска държава“, е „замразен“ до ново нареждане на президента.
Американските военни са единственото препятствие пред разрастването на турско-кюрдския конфликт в Северна Сирия, казва анализаторът Никълъс Херас от Центъра за нова американска сигурност и Фондацията „Джеймстаун“ във Вашингтон.
Според Херас е важно Съединените щати да останат ангажирани в Сирия до пълния разгром на „Ислямска държава“ (ИДИЛ).
„В районите от Централна и Източна Сирия, които сирийският президент Башар Асад и съюзниците му отнеха от ИДИЛ, вече можем да видим как джихадистите се надигат и това показва силата на тази групировка. В екипа на Тръмп има експерти, които служиха в Ирак и наблюдаваха как ИДИЛ се зароди в тази страна, след като американските войски я напуснаха“ през 2011 г., сочи Херас.
Той изтъква, че понастоящем САЩ разполагат с отлични позиции, за да влияе върху преговорите за Сирия: „В зоната, която е под контрола на Съединените щати, са най-богатите петролни ресурси, най-богатите водни ресурси за производство на електричество, а също и някои от най-плодородните райони на Сирия.“
Вашингтон трябва да използва тези позиции, за да постигне поне три условия: пълен разгром на джихадистите, гаранции за сирийските партньори на САЩ и започване на „процес, при който правителството в Дамаск ще получи легитимността, необходима за да поеме отговорността над цялата сирийска територия. В противен случай ще има риск ИДИЛ да се завърне“, предупреждава експертът.
Нежеланието на американския президент да увеличи ресурсите, вложени в Сирия, означава „карт бланш“ за Израел да действа срещу предполагаемото иранско военно присъствие в страната.
Израелската интервенция в Сирия вече е факт, макар и не под формата на окупация, а чрез хуманитарна и икономическа подкрепа за бунтовниците в граничната зона при Голанските възвишения. „Може да се твърди, че с подкрепата на Израел за бунтовническата коалиция оттатък границата вече е започнал първият етап от по-активната му интервенция в Сирия“, сочи Никълъс Херас.
Още по темата чуйте в звуковия файл.
