Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

30 предприятия могат да бъдат обявени в несъстоятелност заради забавени заплати

| обновено на 03.04.18 в 17:30
Снимка: интернет



Главната инспекция по труда има готовност да поиска от съда започване на процедура по обявяване в несъстоятелност за около 30 предприятия. Причината е забавени заплати на персонала на тези фирми. Пред "Хоризонт" директорът на правната дирекция в инспекцията Теодора Дичева заяви, че даденото ново правомощие вече дисциплинира некоректния бизнес:

"Ние бяхме идентифицирали около 250 предприятия с преценка за несъстоятелност. Впоследствие част от работодателите успяха да платят дължимите заплати и засега излязоха от списъка за обявяване в несъстоятелност. Засега са останали около 30 предприятия. Бих казала, че намаляват прогресивно. Тази законодателна промяна даде много силно оръжие в ръцете на Инспекцията по труда, но то е и много тежка мярка, така че тя има своя превантивен ефект преди още да бъде приложена реално".

След даване на ход по процедура за несъстоятелност ощетените могат да получат под формата на обезщетение дължимите заплати от Фонда за гарантиране вземанията на работниците. 

"Едва когато съдът се произнесе по нашата молба и открие производство по несъстоятелност, тогава е моментът, в който работниците имат възможност да подават такива искания за обезщетения. Това може да отнеме месеци до година или малко повече в различните случаи. Досега Инспекцията по труда не е имала възможност да подава такива искания. Никой не може да е наясно как съдът ще реагира и с каква бързина ще може да се произнесе", обясни тя. 

Работодателите, а и самите представители на ГИТ, възразяваха срещу това овластяване на Инспекцията по труда да иска обявяване в несъстоятелност и отваряне на съдебни процедури за некоректни работодатели, припомни в предаването „Нещо повече“ Димитър Бранков – заместник-председател на Българската стопанска камара.

„Тежки са тези процедури. Главна инспекция на труда тепърва изгражда капацитета, който е необходим. От държавните институции НАП има най-голям опит, правна експертиза, технически възможности, експертни и всякакви други. Много често НАП се въздържа от стартиране на процедури за несъстоятелност за събиране на държавни вземания, не на заплати, защото само ще потънат в съдебни разходи. За работниците и служителите е създаден специален гаранционен механизъм – фондът за гарантирани вземания. Всички оплаквания, че той не върши работа нямат нищо общо с действителността. Към момента няма нито един работник и служител с неудовлетворено вземане от фонда, който да има право на него, т.е. да са изпълнени всички законови изисквания за това“, обясни Бранков. Той очаква увеличаване на исканията към фонда за изплащане на гарантирани вземания.

Заместник-председателят на БСК подчерта, че винаги ще има някакъв процент на забавяне на заплати: „Той е около 20 млн. лв., което на фона на около 30 млрд. лв. заплати, изплащани годишно, е не много голяма величина“. 

Според Бранков е необходима политическа воля за решаване на проблемите. 


Интервютата може да чуете в звуковите файлове. 


 


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна