Как, цели 7 години след като започна, конфликтът в Сирия изведнъж се оказа повод да се страхуваме от пряк сблъсък между суперсилите САЩ и Русия - сблъсък, който бе смятан за невъзможен дори в разгара на Студената война? Кое накара политиците, които години наред наблюдаваха с демонстративно съчувствие гибелта на стотици хиляди сирийци и прокуждането на милиони други, изведнъж да заговорят толкова остро, че да подплашат борсите от Ню Йорк до Токио, а тази нощ да дадат заповед за стрелба?
В търсене на тези отговори и очакване на възможните сценарии за развитие на кризата, екипът на предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ потърси военни и политически анализатори
Пол Бийвър - британски военен историк и независим анализатор коментира какъв мащаб бойни действия можем да очакваме:
„Ще бъдат насочени срещу военновъздушни бази, противовъздушната защита около тях, самолети и артилерийски системи, които могат да бъдат използвани за химически атаки. Няма да има бомбардировки на Дамаск - там живеят твърде много хора, които не обичат Асад. Последното нещо, което Съединените щати и съюзниците им искат, е да създадат нов Ирак.“
Павел Фелгенхауер от Москва смята, че руското командване е в много неблагоприятна позиция и рискува много с опит да отрази западните удари:
„Ясно е, че руската военна групировка в Средиземно море и в Сирия е изолирана и при пряк сблъсък с американците и техните съюзници очевидно ще бъде много бързо разгромена. Тя няма шансове в конвенционален конфликт с американците и техните съюзници, които имат огромно количество бази в района, разгърнати сили, а Русия няма дори добра връзка с тази групировка“.
Обявявайки началото на ракетните удари срещу сирийски военни обекти, президентът Доналд Тръмп подчерта, че те трябва да послужат като предупреждение срещу всеки нов опит за употреба на химическо оръжие. Но според Фелгенхауер рискът от сблъсък с руските съюзници не си струва:
„Да, там (в Дума) загинаха хора и това е много тъжно. Вероятно е бил използван хлор. Със сигурност са били използвани всякакви обикновени боеприпаси. По някои данни в Сирия са загинали половин милион души за повече от 7 години гражданска война. Всичко това, разбира се, е много тъжно. Но от този сравнително малък инцидент да се стигне до прага на световна ядрена война изглежда прекалено. Това е нелогично. Мисля, че основните причини са вътрешни. Както в Москва, така и във Вашингтон. Защото Сирия като цяло и още повече град Дума не са достатъчен повод великите държави да влязат в сражение.“
Руският анализатор търси обяснение във вътрешнополитически мотиви на американския президент:
„През ноември има избори, републиканците могат да загубят контрола над Конгреса. И тогава положението на Тръмп ще стане съвсем сериозно. Бързият външнополитическият успех или да кажем военната победа, също бърза и срещу не много сериозен противник, както му изглежда Асад, вероятно биха били полезни за Тръмп от политическа гледна точка.“
Предприятието в Сирия може да изглежда обещаващо за някои, но е пълно с политически рискове за други като премиера Тереза Мей, която разпореди на четири бомбардировача „Торнадо” на Кралските ВВС да се включат в акцията, без да се вслуша в призивите на лейбъристите да се допита до Камарата на общините.
За Пол Бийвър аргументите на Мей, че бившият двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му са били отровени от руските тайни служби, са повече от убедителни. В случая с атаката в Дума обаче доказателствата съвсем не са 100-процентови:
„Знаем от гражданската война в Босна, че босненците използваха експлозиви, за да предизвикат инциденти и реакция от Запада. Не бих изключил и сирийските бунтовници да сторят същото. Затова бих изчакал инспекторите да си свършат работата.“
Инспекторите на Организацията за забрана на химическите оръжия, които трябваше да започнат днес проучвания на мястото и жертвите на предполагаемата атака.
Залогът и рисковете са високи. Какво може да постигне Западът в замяна?
След като преди дни сирийското знаме се развя и над последната голяма крепост на бунтовниците в Източна Гута, на подстъпите на Дамаск, оцеляването на Асад е подсигурено, отбелязва Никълъс Херас от Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон:
„Мина времето, когато интервенция на Съединените щати и съюзниците им щеше да доведе до сваляне на Башар Асад. Ситуацията беше съвсем различна през 2013 година, когато „червената линия“ бе пресечена за първи път с употребата на химическо оръжие. Ако тогава президентът Обама бе наредил мащабни удари, наличието на силна опозиция в покрайнините на Дамаск можеше да доведе до падането на Асад.“
Тереза Мей побърза да поясни, че това не е интервенция в гражданската война и не става дума за сваляне на режима. И с право, сочи Бийвър:
„Трябва да проумеем, че Башар Асад спечели голямата битка. Западът трябва да научи урока от нашествието в Ирак. Саддам Хюсеин може и да бе чудовище, може и да е избил голяма част от народа си, но страната се държеше единна. Когато обезглавиш една държава, управлявана от диктатор, получаваш хаос.“
Никълъс Херас изказа мнение какво реално може да бъде постигнато с помощта на военните:
„В този момент най-доброто, на което западните държави могат да се надяват, е да накарат Русия да накара на свой ред Башар Асад да „замрази“ гражданската война и да допусне хуманитарни доставки в бунтовническите територии и да убедят Русия да се заеме сериозно с дипломатическо решаване на конфликта.“
Херас не изключва зад действията на западните лидери да се крие опасението, че, след като вече се разправи с бунтовниците в Източна Гута, Асад ще прати войските си, в това число и съюзниците си от „Хизбула“, към границата с Израел. Този сценарий е най-малко желаният от администрацията на президента Доналд Тръмп. Затова тя може би се опитва да въздейства върху Асад и поддържащия го Иран чрез Русия.
„Проблемът за Асад е, че въздушни удари на Съединените щати, Великобритания и Франция могат да го отслабят допълнително и да затруднят бъдещи настъпателни операции.“
Пол Биивър е скептичен, че Западът може да възпре нови офанзивии на Асад. Той припомни какво се случи преди година, когато Тръмп разпореди удари по военновъздушна база в Сирия след атаката със зарин в град Хан Шейхун:
„59 ракети Томахоук стигнаха да унищожат едва половината от капацитета на базата в Шайрат. През 2003-та съюзниците от НАТО съсредоточиха 600 самолета срещу Саддам Хюсеин. Днес е трудно да съберат 60. В региона няма дори една авионосна група. Основните американски сили са насочени към Афганистан.“
Според Бийвър с ударите срещу Асад Западът може да навреди сам на себе си политически:
„Трябва да се запитаме: Струва ли си такава операция? Съединените щати трябва да си върнат позицията на суперсила в Близкия изток. Това едва ли ще стане с една плаха атака срещу Асад.“
В коментар на атаката, извършена в понеделник срещу иранска база в Централна Сирия, Никълъс Херас изрази мнение, че руско-американската конфронтация не е единствената възможност за разширяване на сирийския конфликт:
„Израел и Иран са на един или няколко изстрела от възпламеняването на голяма война. За Иран, Западна Сирия е от екзистенциално значение, защото оттук той може да натиска Израел и да предотврати израелски удари. За Израел това също е от екзистенциално значение, защото вижда засилващото се иранско присъствие в Сирия като заплаха.“
По-малко вероятно е израелско-ирански сблъсък да доведе до нова бежанска вълна към Европа, както предупреди руският първи дипломат Сергей Лавров, отколкото в случай на офанзивата, която Русия желае, коментира Херас:
Русия иска войските на Асад да тръгнат срещу Идлиб, в турсакта зона на влияние, защото не иска никакви заплахи от бунтовници срещу базата си в Хмеймим, която е наблизо.“
Ако Асад предприеме офанзива към Идлиб, тогава стотици хиляди хора ще побегнат към Турция, а оттам е възможно и към Европа. Ето защо Турция се опитва да посредничи между Русия и Съединените щати.“
