Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото

Трансмедиен проект
| обновено на 06.06.18 в 13:42
Фотоколаж: Теодор Иванов

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра...
1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала...
2...осветлението спира, завесите се отдръпват...
3...начало...

Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър.

СнимкаНо това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния отблясък от подреждането на моментите преди една театрална премиера. И ако потеглим в обратна посока, от 0 назад във времето, всичко от -1 (последни приготовления в гримьорните); -2 (последен тест на осветлението); -3 (строежа на сцената за пореден път в деня на събитието) през -14 чак до -89, е времето, подредено и разбирано като малки части събитийност от цялото.

В случая цялото е в някакъв смисъл раздвоено и се случва на два терена. Понякога паралелно, понякога последователно, понякога с много бързи скокове и паркиране на коли в няколко двора. Говорим за една пиеса, един текст, един автор, един екип, чиито усилия раждат две творения – сценична и аудио версия на „Да си паркираш колата в двора на Харвард“. И едно трето, впрочем, това, към което този текст е интродукция.




„Да си паркираш колата в двора на Харвард“ от Израел Хоровиц е пиеса, която в резултат на съвместния трансмедиен проект с Народния театър „Иван Вазов“ се появи първо в сценичен, а после и в ефирен вариант. А през цялото време на работата бяха включени няколко микрофона, които в рамките на десетки часове успяха да проследят процеса – от идея, през интерпретация, репетиции, строене на сцена, работа в студио, още репетиции, творчески находки, но и моменти на несигурност, общо взето дълги месеци работа, отвъд видното и чуваемото на крайния продукт. Всичко е автентично, хванато в развитие, плод на уникален шанс, и дори в постпродукцията на нашите Звукови Снимки от Правенето на Една Пиеса се съсредоточихме само върху минималистични цели: да забързаме времето, да бъде по-ясно, да не изпуснем детайлите, да уловим духа на момента и мястото, без да си позволяваме да разрушим естествения ход с оглед на някаква самоцелна ефектност.

Тук и само тук ще имате възможността да извървите този път. И думата път изобщо не е случайна. По подобие на физическото ходене, и това ходене по записите ще е методично. Едно преди две, преди три и т.н. За разлика от физическото ходене, обаче, в този процес на слушане съвсем безпроблемно може да се озовете някъде напред в хронологията. И в двата случая ще може да се огледате в един творчески свят, хванат като аудио отблизо, много отблизо, съвсем отблизо. Затова и понякога някои разговори ще изглеждат произволни, без предикат. Това усещане за фрагмените – in medias res – пък оставяме в абсолютен контрол на слушателите. Независимо дали ще започнете от третата, шестата или пък десетата стъпка, винаги ще имате възможността да се върнете назад, за да проследите историите и да чуете всички Малки Разговори.

Посетете и страницата на проекта във Фейсбук

След 22-и април тук ще намирате нашите Стъпки от пътя. Започваме от Точката на тръгване: 377 дни преди премиерата.

Снимка
Стъпка 1. Точка на тръгване

 

Снимка
Стъпка 2. Малки обстоятелства


Снимка
Стъпка 3. С арменски сладки в зала Север

Снимка
Стъпка 4. Байрън Уелд, 01930 WGLOFM


Снимка
Стъпка 5. Монтажът на монтажа


Снимка
Стъпка 6. Котка с корабна сирена

Снимка


Снимка


Снимка
Стъпка 12. Или прословутият първи ден от сценичния живот на една пиеса


Снимка
Още от категорията

Роман за миналото, което се помни

През зимата на 1946 г. Димо Костурков, доктор по право от Сорбоната, пътува към опустошената от войната България. Изпълнен е с надежди и идеали, а във влака среща и красивата Ана, която се прибира да погребе баща си. Още на перона у дома ги чака сблъсък с жестоката реалност – комунистите са заграбили властта и няма да я пуснат. На двамата млади им..

публикувано на 22.10.18 в 15:43

Изложба за Джеймс Джойс в Университета

В Централното фоайе в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще бъде представена изложба, посветена на Джеймс Джойс. Чрез богат и интригуващ снимков и текстови материал включените в нея 22 пана проследяват живота и творчеството на големия ирландски писател, както и неговото влияние върху съвременната литература. Изложбата ще..

публикувано на 22.10.18 в 15:38

Ясмина Реза отново на българска сцена с "Белла фигура" на Антон Угринов

"Привлекателното при Ясмина Реза е това, че тя има собствен език. Живеем във време, което е един copy-paste, всеки имитира някого и колкото и да са умели и сръчни повечето хора на изкуството, които се имитират взаимно по един много атрактивен начин, е много трудно да имаш наистина собствен език, автентичен език." Това каза в предаването "12+3"..

публикувано на 22.10.18 в 15:08

„The Bingo Project“ на балет "Арабеск" - ще оцелее ли изкуството

"В момента има невероятна девалвация на говоримото. Непрекъснато се обясняваме кой какво искал да каже, той не искал да каже това... Танцът е по-искрен. Танцът достига по един доста абстрактен начин, както и музиката, и възбужда интелекта и емоционалното състояние на човека. Танцът не претендира да казва: "Това го разбирайте така и по никакъв друг..

публикувано на 22.10.18 в 14:44
Лив Улман. Къщата на спомените

За Бергман – пристрастно

През 2018 година светът отбеляза стогодишнината от рождението на един от най-големите кинорежисьори на всички времена, както наричат Ингмар Бергман. Човекът, който казваше, че „навсякъде по света ние сме едно и също семейство, имаме едни и същи проблеми, с които се сблъскваме, говорим един и същи език“. В момента в рамките на кинофестивала „Синелибри“..

публикувано на 22.10.18 в 13:18

Откриват международния фотосалон "Старт фото"

Четвъртият международен фотосалон "Старт фото 2018" ще бъде открит тази вечер от 18.30 часа в галерия "Академия" на Националната художествена академия и ще продължи до 28-и октомври. Салонът е единствен по рода си у нас с раздела си за спорт. Организаторът на събитието Бончук Андонов каза в предаването "Хоризонт до обед":  "Моето желание и..

публикувано на 22.10.18 в 13:05
Елисавета Шапкарева и Мария Бранкова

Библиотеката на София - в книги, приключения и празници за своята 90-годишнина

Много преди 24 октомври, когато Столична библиотека официално навършва 90 години, започна осъществяването на празничната програма: с много идеи, четения, изложби и други присъщи за подобна културна институция прояви. В „А сега накъде?“ по време на нашето радиопътешествие ви предлагаме и тази, и малко по-различна гледна точка към историята, настоящето и..

публикувано на 22.10.18 в 12:36