Корените на пачуърка се крият в най-дълбока древност, макар да е прието, че тази техника в нейния съвременен вид се е зародила през XVIII век в Англия. Ето защо названието „пачуърк” идва от английските думи patch – кръпка и work – работа. Това е съшиване на различни парченца плат, от които се получават най-разнообразни изделия – покривки за легло и за маса, одеяла, калъфки за възглавници, комплекти за сервиране, меки играчки. За изработването им се използват различни техники.
Този занаят е в известен упадък след Втората световна война, но се възражда с пълна сила през 70-те години на XX век, когато на мода излиза фолклорният стил. В България това приложно изкуство идва доста късно, след промените през 1989 година. Но много по-рано първи стъпки в него прави Кремена Камбова, която влага сърце и душа в своите произведения повече от 40 години!
Първият човек, който ме „откри” навремето, беше телевизионната водеща Бригита Чолакова. Това беше някъде през 1986 година. Тя съобщи в ефир: всяка жена, която изработва нещо с ръцете си, да го занесе в телевизията за нейното предаване „ТВ Неделник”. И именно в него, а няколко години по-късно и в първото си списание, тя разказа чрез мен за този вид ръкоделие, непознато дотогава в България.
Кремена Камбова е самоук творец. Когато години по-късно вижда в Интернет клипове как се прави пачуърк, тя е учудена, защото се оказва, че с вродения си усет за творчество и красота сама e достигнала до тези техники навремето. Не отрича модерното (добавянето на апликации, мъниста, дантела, даже метал), дори го използва в творбите си, но все пак нейната любов е класическият пачуърк.
Класическият пачуърк е съшиване на парчетата на горния пласт, който се нарича лице, слагане на вата между него и третия пласт и тяхното съединяване. Най-важното е да се направи лицето, именно в това е изкуството на пачуърка. То трябва да излъчва красота, да бъде хармонично, да бъде завършено, да бъде организирано. Класическият стил включва геометрични фигури, които в зависимост от автора могат да бъдат подредени по различни начини. Трябва да знаеш какво искаш да направиш и най-важното: да се подберат правилно платовете и цветовете. При класическия пачуърк всичко се прави на ръка, и то отнема много време.
Поначало мисля, че пачуъркът има утилитарно предназначение, т.е. той трябва да има приложение в бита – казва Кремена Камбова. Тя не е любителка на модерния пачуърк, защото изработваните предмети – пана, картини, постери – носят само естетическа полза.
Пачуъркът дава една одухотвореност на дома, на самия човек. А освен това показва колко е хубаво да имаш такова хоби. Всеки човек остарява, неговата обществено активна работа спира, а ти имаш какво да правиш, имаш с какво да се занимаваш. Занимават се твоят мозък, ръцете, сетивата. Имаш какво да мислиш и това е прекрасно – смята доайенът на пачуърка в България.
Кремена Камбова е привърженик на смесването на материи, защото различните материали дават по-голяма мекота и разнообразие. В работата си използва лен, памук, трико. Въздържа се от лъскавите материи и смята, че във всяко нещо трябва да има мярка. Всичко трябва да бъде изпипано с ръцете и сетивата, защото най-малкото отклонение се превръща в един много неприятен кич. Как протича процесът на създаване?
Първо се оформя идеята. Мислиш за нещо, което искаш да направиш, представяш си го. А после се започва: обмисляне, редене, разпаряне, рязане, хвърляне. Аз съм повече творческа личност, но съм разбрала, че ако не го изпълниш хубаво, ако нямаш търпение, няма да стане онова, което искаш – споделя Кремена Камбова.
Пачуъркът като приложно изкуство не е много познат в България, но през последните години набира все по-голяма популярност благодарение на групи във Фейсбук, изложби и курсове, в които мнението и знанията на Кремена Камбова се ценят високо. А цени ли се пачуъркът от хората?
Много се цени! Хората много си го харесват и си го използват. Защото аз искам той да се използва – с това одеяло да се завиваш, на тази покривка да ядеш, да имаш чувството, че в дома ти има нещо различно от това, което се продава на пазара. В моите неща не е важен трудът. Важен е резултатът. За мен това е хоби. Човекът, който получава, има само една задача, поставена от мен: да хареса изработеното, да го обикне, да го използва, да му се радва, да го употребява до скъсване и да го хвърли. Това е предназначението.
Снимки: личен архив
