Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Арх. Белин Моллов за новото райониране на България: Вариантът с четири района е най-добър

До края на 2018 година България трябва да направи ревизия на районирането за планови райони по изискване на Европейския съюз, според което на дадена територия трябва да живеят поне 800 000 души, за да бъде тя обособена като планов район. Северозападна България обаче намалява населението си с такива темпове, че сегашното райониране не може да бъде запазено.  
 

Архитект Белин Моллов бивш заместник-министър на регионалното развитие в кабинета "Сакскобургготски" и автор на аргументация за това коя е най-добрата концепция, която България трябва да избере в своето прерайониране – сподели в предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“:

„Задачата е не само да отговорим на изискването за населението – 800 000 до 3 милиона души. Районите за планиране са територии. Най-ценният им ресурс е земята. Търсим териториална общност с общи характеристики. Понеже е най-лесно да отговорим на това императивно изискване, ние започваме да местим области – да прикрепваме една област към един район, който има нужда от население. Това обаче не е достатъчно. Много искам този път наистина да огледаме от всички възможни страни кое е важното. Опитвам се да аргументирам, че в България този вариант, който дели страната на 4 района, е най-удачният“.

Географските райони, предложени в от междуведомствена работна група в т.нар „втори вариант“, са Дунавски, Родопско-Тракийски, Черноморски и Западен. Според Моллов обаче има „недоглеждане“ – преместена е област Търговище от Североизточния регион в Дунавския. Грешката обаче ще бъде поправена. Моллов защити това райониране с думите:

„Имаме много сериозна аргументация – имаме две макрорегионални стратегии в Европа, които са свързани с Дунавското пространство и с Черноморското пространство. Дунавският регион в този вид, освен всичко друго, е и част от българско-румънската трансгранична програма. Той обхваща от наша страна всички области от Видин до Силистра – точно 10 с едно перспективно население от грубо 1 500 000 души. Основните му инфраструктурни репери са „четвърти коридор“ от моста при Видин през София към Гърция, „коридор 7“ – самия Дунав и 9-и коридор, който идва от Хелзинки, Букурещ, Русе и след това Русе – Велико Търново. Разбира се, магистралата "Хемус", която е в процес на изграждане, оформя гръбнака на този регион.

Архитектът заяви, че не може да си обясни споровете между отделните градове за това кой да бъде център на своя регион, тъй като от това не произтичат привилегии. "През следващия планов период регионите ще се делят на 3 групи – изостанали, които произвеждат под 75% от средния брутен вътрешен продукт на ЕС, региони в преход и напреднали. Половината от помощта по европейските програми ще бъде за „изостаналите“ региони, така че район, в който влизат Видин, Враца и Монтана, ще привлече повече евросредства", обясни той. 

"Ще направим голяма грешка, ако отделим София в отделен район", категоричен е Моллов. Според него Софийско-Пернишкият подрайон, Софийската агломерация, Ботевград, Самоков, Дупница, Сапарева баня, Кюстендил са богатство за София. Тя ще бъде „район в преход“ и те покрай нея ще бъдат териториалната възможност за развитие на тази общност", убеден е Моллов. 

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна