Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защитници на разкопките край Покровник обмислят да организират онлайн петиция

Археологическите разкопки до АМ "Струма"
Снимка: Кирил Фалин

Разкритото край благоевградското село Покровник късноантично римско селище е от V-VI век, но са открити следи от живот от II-III век. Това каза директорът на Националния археологически институт към БАН  доц. Людмил Вагалински за предаването „Хоризонт до обед“. Той отбеляза, че селището е било разкрито заради финансирането за строежа на АМ „Струма“:
 

„Ако не беше магистралата, нямаше да можем да го проучим, макар и частично, нямаше да знаем нищо за него. Работим само в рамките на самата магистрала, такива са правилата. То е по-голямо и излиза извън сервитута. Колко по голямо, е въпрос на бъдещи изследвания“.

Надпис, известен още от 1865 година,  споменава съществуването на селище от този период от ­­­­III век на приблизително същото място, но археолозите не са категорични дали става дума за новоразкритото.

Самият комплекс в рамките на магистралата съдържа отделни части от вилен комплекс – периферия на селището. Разкрита е гробница-мавзолей с два гроба, единият ограбен в античността, останки от църква от края на четвърти век, дребни монети, керамични съдове и пещи за съдове.

Жители на село Покровник и много общественици у нас и в чужбина се обявиха против построяването на автомагистрала върху обекта. Вагалински сподели, че преместването на трасето е почти невъзможно, защото изграждането на магистралата е напреднало, но вероятно е възможно селището да остане мост.

"Министерство на културата е ведомството, което трябва да поеме топката", допълни Вагалински.

Даниел Димов който живее в Германия, администратор на Фейсбук страницата в защита на обекта, е категоричен, че:  

„Планирано е на мястото на разкопките да бъде продължена автомагистрала "Струма", което значи, че тези сгради и цялото място ще изчезнат. Към момента археолозите имат някаква дата, до която трябва да са свършили работа и всичко ценно да е изнесено, но аз мисля, че това не бива да го допускаме. По-скоро трябва тези неща да бъдат идентифицирани и да им се даде дата – към момента се датира към четвърти век – и да си останат на място, за да може това да се посещава след няколко години. Според мен, това не трябва да бъде регионално, засяга цяла България, тъй като е част от история, култура. Не съм експерт по строенето на магистрали, ясно ми е, че алтернативен маршрут би струвал повече на държавата, но бих им казал да сложат на везните двете неща – разходите за алтернативния маршрут и историята и културата на Европа, защото се води, че селището е било обитавано от римляните“.

Димов се консултира се с различни активисти, които имат опит в онлайн петициите, за да може акцията да има реален успех.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!