Eмисия новини
от 16.00 часа

Даниел Стефанов: Глобалният интерес към Западните Балкани е причина ЕС да помисли за интеграцията им

Снимка: БТА

"Основната причина за това Европа да се страхува от Балканите вероятно е собственото ѝ състояние. Европа в момента не е сигурна, че може да приеме тези държави или дори само някои от тези държави, без това да увеличи вътрешното разделение в Съюза. Това изисква и много сериозен финансов ангажимент, който в момента го няма в Бюджета, но има възможност да се появи. Със сигурност обаче много от държавите се страхуват и от това. Другата тема, която много вълнува държавите-членки, е върховенството на правото в тези страни. За съжаление, България и Румъния не са най-добрият пример, а по-скоро са лошият пример, поради който ЕС осъзнава, че няма достатъчно силен инструментариум да промени тези системи, когато страните са станали вече членки".

Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Даниел Стефанов от Европейския съвет за външна политика София. Основно изискване е кандидатките да споделят принципите на външната политика на ЕС, припомни той:

"Западните Балкани станаха, за съжаление, територия на доста засилен интерес от много глобални играчи. От една страна, наистина, е Русия, но имате засилен инвестиционен интерес от страна на Китай и доста сериозен интерес от държави от Близкия изток, особено към тези страни от Западните Балкани, където има мюсюлманско население. Това, от една страна, е причина да има такива изисквания към държавите - да споделят принципите на външната политика на Съюза, от друга страна пък е причина Съюзът много внимателно да помисли дали не е дошло времето за интеграция на тези държави“.

Според Стефанов проблемът с отказа на испанския държавен глава да положи подписа си под Софийската декларация е бил отигран „относително безболезнено“.

Някои от страните-членки се страхуват, че вътрешните разделения по определени теми ще станат по-големи, ако някои държави от Западните Балкани влязат в ЕС, каза той. Стефанов коментира и предложенията на френския президент Еманюел Макрон за различни скорости:

„Мисля, че текстът на софийската декларация вече е съгласуван. Доколкото разбирам и този допълнителен документ, който се нарича софийски дневен ред, също е съгласуван. По-скоро трябва да очакваме какво ще пише в тези два документа, отколкото някакви изявления в момента“.

„ЕС съюз все повече ще се насочва към ясно доказване на това какво ти можеш в конкретна област и какво не можеш. Един от примерите е в отбраната, където вече има ясни изисквания какво държавите трябва да покажат. Европа вече няма да бъде „Европа на политическата воля“, ако така мога да се изразя. Вече трябва да се докаже конкретно.  Ако ти искаш да си част от група страни, които се развиват в една област, че ти може да постигнеш изискванията за това“.

Преговорите по финансовата рамка за следващия програмен период трябва да приключат преди изборите за европейски Парламент. В София ще има само неформални разговори по темата и обсъждания на предложенията на комисията, припомни той:

„Виждаме опит да се коригират някои от проблемите на Европейски съюз през бюджета“.

Според експерта консенсус за името на Македония няма да бъде постигнат днес, но може да се очаква в следващите седмици.

„За България е важно да има такъв пробив, защото това ще промени ситуацията на Македония чувствително и това ще остане нещо, което България да може да посочи като видим резултат в рамките на нейното председателство. България няма истинска роля в тези преговори, със сигурност, но промяната в отношението спрямо Македония, а и в самата държава, тръгна в известна степен от подписването на договора за приятелство между двете държави“.Даниел Стефанов

Двамата лидери могат да постигнат компромис, но всеки един от тях ще трябва да обяснява на собственото си общество този компромис, при това в сложна вътрешнополитическа обстановка. Има притеснения, че Заев ще бъде подложен на атака и ако не постигне такъв компромис, и ако го постигне, но името не се хареса на гражданите на Македония:

„Успехът на Българското председателство е, че не толкова промени ситуацията в държавите от Западните Балкани, но поднови един ангажимент, че тези държави могат да имат европейско бъдеще  - една алтернатива, която за тях беше изчезнала след срещата в Солун преди 15 години. Ангажиментът на Европа сега изглежда по съвсем друг начин, но ще може да говорим повече, когато видим Декларацията. Тя казва всичко, което може да се каже в този момент от името на 28-те“.

Стефанов коментира и протестите на шофьори пред НДК против промените в пакета за мобилност:

"Всяка една държава в ЕС използва Съюза, за да решава свои вътрешни проблеми. Франция е една от тези държави. Т. нар. "социален дъмпинг" създаваше големи проблеми на Макрон и както виждаме, той малко по малко се опитва да го реши. Сега едно от тези решения създава проблеми на българското правителство и то трябва да използват случая по същия начин да реши свой вътрешен проблем, като го извади на европейската сцена. В това няма нищо лошо. Това е практика от много време в ЕС". 
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
Още от

Последно в България

Всички новини в България: днес | вчера

Най-четени