Eмисия новини
от 09.00 часа

Непознати страници от музикалната ни история

Спомен за Нягул Тумангелов

Снимка: архив

Нягул Тумангелов принадлежи към поколението, което навлиза в музикалния живот у нас през 60-те години и с постиженията си – на конкурси, като солисти, камерни изпълнители, концертмайстори и педагози – утвърждава международното признание на България като страна на музиканти. Получил признание в редица европейски страни, но малко познат у нас, той си отиде на 28 март т.г.

Син е на Драгия Тумангелов – завършил Консерваторията във Вюрцбург, Германия и в духа на възрожденските традиции на своето време работи като музикален деятел, учител по музика, диригент на Софийски народен хор, оркестрант в Софийската народна опера, пише солови и хорови песни, камерни и оркестрови творби... Роден през 1939 г., Нягул започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст. Три години по-късно, след първата си публична изява, е насочен да учи при Трендафил Миланов в съществуващия тогава Интернат за даровити деца. Дипломира се в НМА – София, в класа на проф. Боян Лечев. През 1961 г. започва творческия си път с впечатляващо тогава признание за млад музикант у нас – концертмайстор на Варненската, а в периода 1962-69 г. – и на Софийската филхармония. От това време са и първите му международни успехи на цигулковите конкурси в Хелзинки (1962 г.) и „Тибор Варга“ в Швейцария (1969 г.).

Сложните промени в страната и отражението им в атмосферата на професионалния живот насочват мнозина наши музикантида работят в чужбина. Тази стъпка прави и Нягул Тумангелов и от есента на 1969 г. е първи концертмайстор на Симфоничния оркестър на Австрийското радио. Негативното отношение на социалистическото управление към хора, „пробили“ с качествата си на Запад, противно на желанието му, го превръща в емигрант. В годините между 1975 и 1982 г. е концертмайстор на Симфоничния оркестър на Баварското радио – Мюнхен, а до 1989 г. отново е начело на своя оркестър във Виена, вече и като примариус на Струнен квартет на Виенското радио, в чийто репертоар широко място заемат авторите на музикалния авангард. Концертира като солист на оркестри в Германия, Австрия, Италия, Гърция, Япония и други страни, изнася рецитали и с наши изпълнители – пианистите Божидар Ноев и Юлика Бехар, сопраното Красимира Стоянова, виолиста Никола Зидаров... Изявите му навсякъде са високо оценявани от публика и специалисти, а за заслуги към австрийската музикална култура през 1989 г. е удостоен от президента на страната с почетното звание „професор“. 

През същата година се налага да замести внезапно заболял диригент за спектакъл на операта „Севилският бръснар“ от Паизиело във Виенската камерна опера. Показва изненадващо умение и така, предизвикан донякъде от случайността, се насочва към дирижирането. Опитът му на концертмайстор, познаването на оркестъра, богатият репертоар и съвместната работа с известни диригенти му помагат бързо да се ориентира в тази професия, насочвайки се и към големи творби от Малер, Гершуин, Стравински, Шьонберг... Споделяше, че в това ново поле за изява намира огромно удовлетворение. Промените у нас след 1989 г. направиха възможно Нягул Тумангелов да гостува многократно на оркестрите във Варна, „Софийски солисти“, СО на БНР... Така реализира и желанието да се завърне в страната, откъдето започва забележителната му музикантска кариера.


Още от

Последно в Музика

Всички новини в Музика: днес | вчера

Най-четени