Първоначално десетокласниците пляскали на свои съученици, когато се изявят по време на час, после започнали да аплодират и учителката си. Тя спечелила уважението им с отношението си към тях.
Учителката Пенка Петрова казва: „Важното е да им е интересно в час, да партнират. Не мога да си представя работата без моите ученици. Искам на децата да им е хубаво, знанието да не е страдание. Не обичам това назидание. С моите ученици винаги сме били един отбор. Рядко стоя на катедрата, винаги съм между тях, говоря, подкрепям ги. Работейки с тези деца, освен че си им дал знания, ти възпитаваш у тях и човека. Казвала съм им – недейте да чакате нещо да ви се случи, живейте го, действайте, предизвиквайте го, опитвайте, разочаровайте се, пробвайте пак – това е животът. …Моите ученици са достойни хора. Това е най-благодарната професия, най-благородната професия. Учителят е щастлив с това, че има и още 100 деца, които са „негови деца“ Учителската професия е красива – всеки ден ти се срещаш с младостта“.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
