С отопление на дърва и трудно обновяващ се книжен фонд, но с читатели почти всички местни жители и много от гостуващите, предимно деца – така накратко може да се опише съществуването на една малка, селска библиотека. Историята е от село Долна Бешовица.
"Просвета на кюмбета" би било едно от възможните заглавия на тази история за една малка селска библиотека.
„В малките села библиотеките са зарязани просто така. Когато съм във ваканция, си взимам книги от училищната програма“, споделя ученичка.
Библиотеката на село Долна Бешовица се помещава в отдавна затвореното селско училище, в края на олющен коридор край купчина дърва за огрев се намира библиотечният вход. Отвежда ни в една голяма, висока стая с рафтове и книги, над които от едната страна подканва цитатът „Напред, науката е слънце!“. Библиотекарката Тинка Иванова сподели:
„Библиотечният фонд ни е 9160 книги заведени. Но имаме и такива, които са донесени като дарения, но не са заведени още. Имаме книги, които още стоят по кашоните, защото нямаме място къде да ги сложим. За жителите на селото мога да кажа, че четат хората. Има много пенсионери, които идват, също и деца. Само библиотеката остана. Училището в селото е закрито. Всички младежи като няма къде да се препитават, няма работни места, всичко е по градовете. В селото е останало само едно младо семейство. Постоянно се съобразяваме с отпуснатия бюджет за библиотеката. Имаме колеги, които не могат да си вземат заплатите за ноември и декември. Взимаме членски внос, но хората са малко. Нямаме от какво да се издържаме. Най-лошото е, че не можем да си позволим нови книги“.
Кметът на Долна Бешовица Нели Стоянова е пръв помощник в библиотечните дела: „Мога да помогна да внесем дърва или да подредим, да се окоси, но дотук, защото и аз самата съм принудена да си върша тези неща, защото и аз нямам хора. Сградата вече е стара, не се поддържа. Фондът си е достатъчно като литература. По един или друг повод всеки опира до библиотеката“.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
