„Куклата и животът толкова са заедно, че не мога да кажа кое е по-силно, но заради куклата живеем живота и даваме живот на нея“.
Детската мечта на Рачева е била да стане артист, но не е била приета във Висшето държавно театрално училище (преди да стане Висш институт за театрално изкуство):
„Когато прочетох за конкурс в кукления театър се явих просто така. Моето детство мина в провинцията и аз много-много не бях гледала куклен театър. С удоволствие се явих на конкурса, но и с малко страх… Постъпих на работа като стажант-артист на 17 години и половина, на 1 декември 1955 година“. От тогава, колкото и да е невероятно, аз останах в този театър до напускането си през 1997 година".
Рачева е играла около 150 роли. С една от тях – тази в „Рибарят и златната рибка“ обаче е достигнала до „една много завидна бройка от 1300 представления“. Споделя, че публиката ѝ са деца от „почти 5 поколения“.
„Обръщам се към всички майки и татковци, към всички баби и дядовци: Водете децата на куклен театър. Там е всичко, което можем да им дадем, и те да участват в това - да съпреживяват, емоционално да се развиват, въображението си да развиват и най-вече – оценъчния момент - какво им харесва и какво не им харесва, защото те са най-точни и най-искрени“
Педя човек - лакът брада е попаднал в космоса през 1984-а година, но не по идея на Рачева. Космонавтът Александър Александров поискал да занесе в космоса скъпия спомен от своето детство и затова били направени четири малки куклички.
„Тогава имах връзка с Космическия център в България, който отговаряше за това. С космонавта не сме се видели, само се чухме. Аз го видях в космоса и оттам записаха моя глас, за да пожелая всичко на децата, а най-вече на българските деца - за 30 секунди да им пожелая и да им обещая приказки от космоса“.
Рачева описва екранния си партньор Никола Филипов като „чудесен партньор, колега и приятел“ и сподели, че той благородно ѝ завиждал с думите:
„Блазя ти, че можеш да си прочетеш приказката“.
„Много съм задължена на публиката, много съм задължена на всички, които в тези години бяха с мен и слушаха приказките, които аз разказвам. Аз държах винаги да разказвам приказките, защото наистина доброто побеждава злото в приказките. Те са успокояващи, те са приятни, там са оживели героите от техните играчки, игри, спомени и представи.“
Трябва да правим всичко за децата, да ги обичаме, да контактуваме с тях и да им обръщаме внимание, защото иначе се отделят и потъват във виртуалното пространство, убедена е актрисата, според която кукленият театър ще пребъде и в технологичните времена:
„Ролята на театъра, ролята на актьора, оживяващ куклата в ръцете си, е много важна за емоционалния живот на малкото дете, защото там то има контакт. То започва и игрите си с този контакт - да може да оживи играчката си, да направи диалог с куклата си, да се покаже как го прави, заставайки зад масата или зад дивана, и непременно да потърси публика в лицето на мама или баба, за да може да се появи това, което създава. Всъщност това е неговото въображение, което много му помага. То си чува гласа, общува и мисли, което е много важно“.
Рачева си спомни приказка за златната къщичка със сребърен под, в която всички искаме да влезем, а когато пораснем подаряваме на нашите деца.
„Това е къщичката на мир, спокойствие и вечно греещо слънце и пеещи птички, която ние наричаме „детство“.
